Съобщавайки, че множество кюрдски бойци били напуснали "с подвити опашки" сирийския град Африн, който очевидно вече е завладян от турската армия, президентът Ердоган на практика обяви същинския мотив за действията си в кървавата сирийска кланица: преследването и унижението на кюрдите. Да, Турция е в правото си да се защитава от терористи вътре в самата страна и извън нея. Но наказателната акция срещу воюващите в Сирия кюрдски милиции и свързаната с нея заплаха срещу Америка („османска плесница“) са нещо безподобно. Фактът, че военната операция не бе осъдена по-остро, се дължи не на последно място на ситуацията в самата Сирия, която се превърна в един вид опитно поле за бомбите на своя властелин и на чуждестранните сили. Всеки, който не е успял да избяга, се превръща в мишена. Дори и децата в болниците.
Пипалата на сирийската война
Пипалата на тази война отдавна достигнаха и Германия. И няма нищо ново в това, че конфликтът между кюрдите и турската държава се разпростира чак до тук. Кюрдската работническа партия ПКК минава в Германия за най-голямата „чуждестранна екстремистка групировка“. С дълга традиция са и връзките между кюрдски активисти и тукашната лявоекстремистка сцена. И сега - на фона на ескалиращото насилие в Близкия изток - този конфликт набира сила.
Затова Германия трябва да постави ясни граници - границите на правовата държава. Всеки има право да демонстрира мирно. За каузата на кюрдите, за каузата на Турция. А че да подкрепяш терора се преследва от закона, би трябвало да е също толкова ясно, колкото и това, че политически преследваните имат право на убежище. Новото е, че уволнени турски офицери се чувстват и на германска територия преследвани от режима в Анкара и затова подадоха молби за убежище, които в крайна сметка бяха уважени. Това са външните въздействия на един авторитарен режим, на който категорично трябва да бъде забранена намесата във вътрешните работи на друга държава.
Нужен е ясен сигнал
Трудно, почти невъзможно е да бъде наложен край на насилието и на потъпкването на човешките права в Сирия, превърнала се в международно бойно поле. И затова е още по-важно да се действа там, където ответната реакция е възможна. В ЕС и в НАТО. И най-вече на собствена територия.
Райнхард Мюлер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”
www.faz.net
Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main