Най-после България заспа доволна. Няма да гоним руски дипломати. Страната си има и своя герой - Бойко Борисов, към когото потекоха ручеи шербет от похвали и възхищение. И от свои, и от чужди. Така де, няма само той да го сервира. Уплашеният за властта си премиер предпочете да отнесе някой и друг укор от западните партньори, но да укрепи разклатените си позиции у нас. Прогонването на руснаците можеше да изиграе ролята на фаталната съчка в огъня. Пък и да не се лъжем - укор от Юнкер би прозвучал като бащинска загриженост или мърморене на дядо към любимо внуче.
"Стоим изцяло зад Великобритания и сме солидарни с нея", декларира премиерът. Това прозвуча като втръсналото на всички "поемам политическа отговорност". Реално и двете фрази не значат абсолютно нищо, ако не са подкрепени с действия. Борисов е съвсем наясно с настроенията в страната, не само покрай случая "Скрипал", но и по принцип - симпатизиращите на Русия българи са с огромен превес над останалите.
И решението бе ясно, но задължително трябваше да се включи и елемент на театро. Зле скалъпено, но пък шумно и зрелищно. В ролята на ястреба, играна пет години от Плевнелиев, влезе Цветанов. Вторият в ГЕРБ изигра антируския си пърформанс при вече свирен мач. Вече бе ясно, че "доброто ченге" няма да гони руски дипломати. Искало още доказателства. Дали наистина ги иска? Не, разбира се. Те само биха усложнили нещата. За него. Щеше да се наложи да действа в обратната посока.
А Нинова звъннала на Борисов, за да го поздрави за мъдрото решение. И го похвали от парламентарната трибуна. Груба грешка и чудесен пас на празна врата към Цветанов! Но той, отдаден на ролята си, прати топката в облаците. Вместо да приеме аплодисментите на БСП към любимия си премиер, той се изрепчи и засипа опозицията с хули. А моментът бе чудесен да обезличи опозицията, отвръщайки на любезностите. Само че партийният строител реши да задълбае разделителната линия между тях, с което поправи грешката на Корнелия. Без да иска, разбира се.
Вицето Томислав Дончев пък тръгна сам да се опровергава в суматохата. Казал, че в правителството има сериозно проруско лоби. А после тръгна да го отрича. Напълно ненужно. Ние това много добре си го знаем. А и парламентът едва ли някога е бил по-русофилски. След политическото самоубийство на градските десни любовта към Москва из освободените от тях кулоари е всеобща.
Да починем през антракта. Предстои второ действие на пиесата. В което може да ни дърпат ушите и да гледаме поредния "маньовър"...