В дискусията около евентуалната забрана на забрадките за ученички вече се включиха и педагозите. Дебатът възникна по повод плановете на австрийското правителство да въведе такава забрана, а министърът на интеграцията на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия Йоахим Щамп и негови съпартийци от СвДП поставиха въпроса на дневен ред и в Германия.
Деца, които все още не са в състояние да се самоопределят религиозно, не бива да бъдат подтиквани да носят забрадка - така министър Щамп аргументира предложението си за забрана на забрадките за момичета под 14-годишна възраст.
"Забрадката няма място в класната стая"
Мнозина споделят този възглед. Хайнц-Петер Майдингер, президент на Германския учителски съюз, смята например, че в резултат от една такава забрана в училищата ще има по-малко тормоз и дискриминация по религиозни причини. Пред вестник „Билд" той казва, че на деца, които още не са в състояние да се самоопределят религиозно, трябва да се забрани умишленото демонстриране на религиозни символи. В по-горните класове обаче положението е по-различно, уточнява Майдингер.
Сузане Лин-Клицинг, председателка на Германския съюз на филолозите, поставя и още един акцент: в една демокрация не бива да се допуска един пол да доминира над друг. А забрадката „може да се възприема тъкмо като такъв символ, поради което няма място в класните стаи", казва педагожката пред в. „Билд".
На друго мнение е Хелмут Холтер от Лявата партия, председател на Конференцията на културните министри. „Всички деца трябва да се развиват като свободни индивиди с право на самоопределение. Ето защо наша задача е да подобрим изучаването на принципите на демокрацията в училище", смята Холтер.
Идеята за забрана на забрадките среща одобрение в средите на либерално мислещите мюсюлмани в Германия. Юристката Сейран Атеш, която е сред основателите на либералната джамия „Ибн-Рушд-Гьоте" в Берлин, смята, че отдавна е дошло времето за такова решение. А експертът по въпросите на ислямизма Ахмад Мансур казва: „Имаме нужда от такава забрана, за да могат децата ни да растат без идеологии, без разделяне на половете и без нагнетяване на сексуално напрежение". Германският психолог от палестински произход дори нарича забрадките „форма на гавра с децата".
"Да пазим децата от религиозния тоталитаризъм на родителите им"
Сдружението на имигрантските организации в Германия също приветства предложението за забрана на забрадките. Австрийският опит е достоен за подражание, защото така мюсюлманските деца ще бъдат предпазени от дискриминация, смята председателят на Сдружението Ертан Топрак. „Все повече родители забулват дъщерите си години преди пубертета и практикуват изключително крайни варианти на религията", казва още той и припомня, че според Корана забрадка се слага чак през пубертета. „Трябва да пазим невръстните деца от религиозния тоталитаризъм на родителите им", призовава Топрак и добавя: „Политиците трябва най-сетне да прекратят безплодните теоретически дебати около исляма и на практика да поставят политическия ислям на мястото му".
Ислямският съвет на свой ред разкритикува идеята за забрана на забрадките и обяви дебата за „популистки, символно обременен и безсъдържателен". Председателят на Съвета Бурхан Кесъчъ заяви по този повод, че и принудата, и забраната да носят забрадки на практика лишава мюсюлманките от правото на свободна воля.
В началото на април австрийският канцлер Себастиан Курц оповести законопроект за закрила на децата, според който момичетата в детските градини и в началните училища не бива да носят забрадки. „Ние в Австрия искаме момичетата да имат равни шансове", каза Курц, който управлява в коалиция с дяснопопулистката Партия на свободата. Според австрийския канцлер, забраната би спомогнала да се предотврати и възникването на т.нар. „паралелни общества".