Ще обяви ли Москва мобилизация

През последните дни руското ръководство все по-често заявява готовността си да ускори окупацията на Украйна и наличието на достатъчно ресурси за това, както и липсата на необходимост от провеждане на пореден етап на мобилизация в страната. Подобни твърдения все още звучат неубедително и предизвикват скептични оценки от международни експерти, тъй като противоречат на реалните стъпки, предприети за подготовка за нова вълна на мобилизация в Русия, а реалното състояние на линията на контакт показва невъзможността руската армия да постигне дори минимални успехи без привличане на мащабни кадрови подкрепления. Укриването на този факт от руските власти и изчаквателната тактика по отношение на обявяването на мобилизация се обясняват с желанието да се минимизират вътрешнополитическите рискове преди гласуването на изборите за Държавната дума на Руската федерация. Мобилизацията носи риск от обществено недоволство и протести за руското ръководство. Кремъл също се опитва да избегне директното признаване на недостига на войници по договор, за да не подкопава собствената си реторика за „контролирана ситуация“ и „няма нужда от мобилизация“.

Въпреки официалните изявления на представители на Кремъл за липсата на необходимост от мобилизация, на фона на намаляване на набирането на войници по договор и кадрови проблеми в армията, руските власти все по-активно обсъждат възможността за нова вълна на мобилизация след изборите за Държавна дума на 21 септември 2026 г.

Украинският президент Володимир Зеленски, позовавайки се на логиката на Путин, отбеляза, че „руският президент подготвя нова вълна на мобилизация, по време на която се стреми да привлече около 500 хиляди души. Обявяването на мобилизация може да се състои в рамките на няколко седмици. Основната цел на Кремъл е не само да засили войските във войната срещу Украйна, но и да сплаши европейските държави-членки на НАТО с риска от ескалация на конфликта. В същото време руснаците не трябва да чакат официален указ за мобилизация, защото Путин ще заблуди народа си.“ „Масовата мобилизация на руснаците ще се проведе без обявяването ѝ. Мъжете ще бъдат примамени във войната със съмнителни договори, обещания за сигурни позиции в тила. След това обаче те веднага ще бъдат изпратени на „месни щурми“. За да се избегне масово бягство от страната на потенциални наборници, Руската федерация планира напълно да блокира заминаването в чужбина на руснаци в призивна възраст.“

Публични изявления на представители на руското ръководство за липсата на необходимост от мобилизация са умишлена дезинформация на руското общество, предназначена да скрие реалния мащаб на загубите и да успокои собственото население. В частност, изявлението на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Руската федерация Д. Медведев за липсата на мобилизационни планове и уж високия темп на набиране на войници по договор (според него около 200 хиляди души са подписали договори през първите 6 месеца на 2026 г.) не съответства на реалността и противоречи на логиката и е насочено към създаване на илюзията за контрол от страна на руските власти над ситуацията. Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна, руските войски са загубили 42 860 души убити и ранени през юли 2026 г. Това е най-високата месечна цифра за цялата война, което показва постоянно увеличение на руските загуби от февруари 2026 г., когато те бяха оценени на 26 090 души. В резултат на това нуждите на руската армия поне да поддържа броя на военнослужещите, участващи в агресията срещу Украйна, на сегашното ниво, са от 300 до 500 хиляди.

В този контекст, до средата на тази година, възможностите на руското ръководство да възстанови боеспособността на военните си части бяха значително ограничени: финансовите стимули за потенциалните новобранци окончателно се бяха изчерпали, което показваше границите на икономическата привлекателност на войната за цивилното население. През пролетта на 2026 г. потокът от желаещи да подпишат договор с руското Министерство на отбраната намаля с около една трета в сравнение със същия период на 2025 г. Дори в Москва, където плащанията за подписване на договор достигнаха рекордни суми, показателите за привличане на доброволци през пролетта на 2026 г. спаднаха значително. В частност, ако през април договор са подписали 1708 души, то през май - 1378, което е с почти хиляда души по-малко, отколкото през 2025 г., през юни тенденцията на спад продължи. Според оценки на немския изследовател Янис Клуге, през първото тримесечие на 2026 г. среднодневният набор на войници по договор в Русия е бил около 800 души, което е с 20% по-ниско от данните от миналата година и е най-лошият резултат през последните три години. Общо са регистрирани 71 216 нови договора, което потвърждава спада в сравнение с предишни периоди. Според изследователя, проблемите на Кремъл с набирането на войници по договор се доказват от увеличението на средния регионален бонус за подписване на договор и „огромния натиск върху набирането на персонал в някои региони“.

В социалните мрежи се появиха множество примери за насилствени акции и извънсъдебни задържания на руски граждани в регионите с цел насилственото им изпращане на фронта. По-специално, подобни случаи са регистрирани в Пензенска, Амурска, Уляновска, Ярославска област, Татарстан и Удмуртия, както и в Ростов на Дон, Калуга, Воронеж, Архангелск. Набезите на правоохранителните органи на обществени места и в транспорта в различни части на страната станаха систематични, което демонстрира дълбока пропаст между твърденията за „липса на мобилизация“ и реалните действия на руските власти. Нарастващата вълна от точкови акции и насилствени задържания на потенциални новобранци разкрива неспособността на руските генерали да компенсират загубите на фронта изключително за сметка на доброволци.

Трябва да се отбележи, че новата мобилизация в Руската федерация ще създаде голяма, но изключително пасивна маса от хора, които няма да могат да водят съвременна високотехнологична война. Опитите за запълване на пропуските в човешката сила с хора без подходяща мотивация само намаляват качеството на войските, което на бойното поле води до увеличаване на броя на случаите на предаване, дезертьорство и саботиране на заповеди. Според вътрешна руска военна статистика нивото на дезертьорство сред военнослужещите от регионите на Северен Кавказ е надхвърлило 70%. Фиксирано е, че останалият личен състав от този брой често прибягва до умишлено самонанасяне на телесни повреди (самонанесени огнестрелни рани и осакатявания), за да избегне участие в бойни операции, което създава остър локален недостиг на човешка сила в руската армия.

В момента се провежда скрита подготовка за мобилизация, която е съпроводена, по-специално, със затварянето на контролно-пропускателни пунктове на границата с Финландия, Естония и Латвия. В много региони на Русия на мъжете вече масово се изпращат електронни известия за „уточняване на данните им“, след което автоматично им се блокира правото да напускат страната и се ограничават основните им граждански права, като продажба на имущество или шофиране на автомобил. В същото време руските власти предприемат мерки за подготовка на мобилизационната инфраструктура, проверка на готовността на военните комисариати, подобряване на системата за военно счетоводство, разширяване на подготовката на мобилизационния резерв.

При тези обстоятелства, освен мобилизирането на собствените си граждани, Москва включва до 50 хиляди военнослужещи от Северна Корея във войната в Украйна. Путин се нуждае от всичко това, за да демонстрира поне някаква „победа“ на фронта, както и психологически натиск върху Запада с цел намаляване на военната подкрепа за Киев поради страх от Трета световна война.

Трябва да се очаква, че нова вълна на мобилизация в Русия ще разшири спектъра от хибридни заплахи по границите на ЕС. Опитвайки се да избегнат изпращането си на фронта, стотици хиляди руснаци, следвайки примера от 2022 г., ще търсят начини да избягат в Европа през трети страни, което ще създаде допълнителна тежест върху миграционните системи на европейските държави. Подобна мобилизация ще увеличи тежестта не само върху граничните служби на ЕС, но и върху службите за сигурност, тъй като заедно с потока от бежанци, руските специални служби ще имат удобна възможност да внедрят агенти на влияние, саботьори и провокатори в европейското общество, за да дестабилизират вътрешната ситуация, което ще изисква координация между разузнавателните служби на държавите-членки на ЕС.