Адв. Марин Поповски: Кой уби Георги?

Кой уби Георги? Георги го уби държавата, Георги го убихме ние като общество, което отдавна спря да припознава семейните ценности, етиката, морала, отговорността, смелостта, емпатията, критичното отношение към нередностите и всички онези останали ценности, които са хоросанът, който държи непоклатими крепостните стени на ОБЩЕСТВОТО!

Критични сме към високите цени на цигарите и алкохола, но не и към ниския морал!

Смели сме зад добре залостената врата в дома ни, а навън извъртаме глава, сякаш да станем невидими, когато се сблъскаме с лицето на арогантността! Жадни сме за зрелище и същевременно устата ни е пресъхнала, когато трябва да направим забележка на малолетния престъпник, който руши детския свят пред очите ни!

Напредничави сме в риалити предаванията и правим стъпка назад, когато трябва да разкритикуваме публично проявата на аморално поведение! Активни сме с имената си във всички възможни социални мрежи и пишем анонимни коментари, когато искаме да изкажем възмущението си от нечие безнравствено дело!

И ако на държавата ѝ е простено, предвид че към нея не бихме могли да имаме каквито и да било очаквания с оглед факта, че тя отдавна е абдикирала и от 35 години единственото, което прави, е да посажда семената на разрухата с цел постигането на благоприятна среда за жътва на лични блага за властимащите, то на нас като общество не ни е простено!

Ние трябваше да браним ценностите, които държавата рушеше, ние трябваше да спасим няколко коления от тежката сянка на нравствената деградация…, не сторихме нищо от това!

Вместо това стояхме и гледахме как всичко се руши!

Такива нечовеци, като тези, които отнеха живота на Георги, вече има не на всеки километър, а на всеки метър, плъзнали като чума!

И пак като чума сега трябва да изгорим всичко, което са ни насаждали като норма на поведение през последните 35 години, за да се наречем някой ден отново общество, каквото сега НЕ сме!

Отворихме вратите на домовете си за поведението на келеши с жълто около устата, които раздаваха справедливост с юмруци по градските градинки на видимо по-слаби от тях хора и сложихме етикет на това поведение – граждански арест.

Така всеки подрастващ стана шериф, без да се интересува, че поне на теория има правораздавателни органи!

Допуснахме две поколения да се възприемат за самодостатъчни маргинали, които временно пребивават на тази земя, без да се числят на към общност, към която имат и задължения, а не само права!

А допустителството е съучастие… и по смисъла на закона и по кодекса на морала! Прощавай, Георги и нека Бог прости греховете ни към теб!

адв. Марин Георгиев Поповски