Британците винаги са били горди хора. Гордост, но и с предразсъдъци. В Обединеното кралство гледат на другите от позицията на по-висши граждани на света. Брекзит е идеален пример за нагласите на голяма част от британското общество.
През 2016 година близо 52% от гласувалите британски граждани избраха един сценарий, който за много политически анализатори изглеждаше невъзможен, подобно на победата на Доналд Тръмп в САЩ – а именно, излизане на страната от Европейския съюз.
Британците бяха въвлечени в този референдум от Дейвид Камерън, а сега, близо две години по-късно, консервативното правителство в лицето на Тереза Мей иска да договори възможно най-безболезнения сценарий за страната си. Лондон и Брюксел, които дълги години живяха в хармония и разбирателство, се развеждат.
Консерваторите са разкрачени между Острова и континенталната част на Европа, на която пожелаха да обърнат гръб. Политическият елит изглежда комичен в опитите си да покаже сила и неуязвимост, защото икономическото развитие на страната зависи от добрите отношения със страните от Европейския съюз.
Следващият кръг от преговори може да се проведе безмълвно. Британците просто ще застанат в разкрачената си поза, а Европа ще гледа в недоумение, както беше и на референдума. Възможно е Тереза Мей и компания просто да се правят на рокзвезди, опитвайки се да отклонят вниманието от своята безпомощност.
Тази поза е нещо като запазена марка на горделивите британски политици. С вековете тя не се е променила, единствено контекстът е различен. В контекста на Брекзит е желателно никой от консерваторите да не киха. В противен случай Брекзит може и да не се случи...