За 11-и път тази година в София - на 9 юни, събота, ще се проведе шествие за равни права на ЛГБТИ хората в България. 12 години след влизането на България в ЕС и 17 години след началото на организирани действия за равноправие, инициирани от първата гей организация в България – "Джемини", не може да се отрече постигнатото до момента:
Прайдът се превърна в ежегодно събитие с културна и спортна програма, с подкрепа от бизнеса и с участието на шоубизнеса. Все повече хора се включват и в самото шествие, което е сигнал, че страхът от това да покажеш, че си различен, отстъпва място на нормалността и свободата да се бориш за правата си.
За съжаление обаче политическият дневен ред, който е основната цел на прайд шествията по цял свят, през последните години не успява да изобщо да напредне. А правата, за които този прайд всъщност се бори, са повече от всякога под въпрос.
В средата на месец май излезе годишното проучване на ILGA Европа (International Lesbian and Gay Association), което изследва политиките и законодателството на 49 европейски държави по отношение на ЛГБТИ хората. За пръв път от много години насам организацията констатира, че през 2017 г. не само не е постигнат напредък, но и има стагнация, регрес и влошаване на ситуацията в цяла Европа, дори в държави като Холандия, които винаги са били в авангарда по отношение на човешките права. В изявление организацията посочва, че въпреки огромния прогрес, постигнат през последното десетилетие, достиженията остават крехки, а популизмът и национализмът могат да имат дълготрайни последствия върху живота на ЛГБТИ хората в цяла Европа.
Пропадане
В това изследване България е на 34-о място - с девет места по-назад в сравнение с 2014 г., като за поредна година няма промяна по отношение на словото и престъпленията от омраза, които изцяло липсват в законодателството. Липсват и каквито и да е било закони и защита по отношение на еднополовите двойки, както и законодателство по отношение на признаване на пола и физическата неприкосновеност. Последното значимо законодателно постижение е Законът за защита от дискриминация, влязъл в сила на 1 януари 2004 г., както и промени в Наказателния кодекс, направени между 2001 и 2003 г. след кампания на БГО "Джемини".
Парадоксално, извън сухите цифри, в България нещата за ЛГБТИ се влошават от влизането ни в ЕС насам. През последните години тези процеси се ускоряват поради редица външни и вътрешни фактори като хибридна пропаганда, ескалиращ популизъм, влошаваща се публична среда, за което медии и регулаторни органи имат своята роля, както и поради липсата на политическа ангажираност от големите партии въпреки ценностите на европейските политически семейства, към които принадлежат.
Как обаче се стигна дотук?
Основната тенденция, която все по-изразено се откроява и в Европа, и по света, е настъплението на самоопределящите се като "нелиберални" идеологии и режими, които опитват да подменят общоевропейските ценности, постигнати с труден консенсус след Втората световна война. Популизмът и национализмът, които са симптом на обществени размествания и социо-икономически процеси, резултат от кризата от 2008 г., поставят под въпрос демокрацията изобщо, а в държави с провалена демокрация като Русия, Унгария и Турция малцинствата и гражданското общество са превърнати в удобен враг и изкупителна жертва. Русия е христоматиен пример за превръщането на ЛГБТИ гражданите си в обществен враг, както и за системни преследвания и отнемане на права, които ескалираха до затварянето и мъченията на гей хора в концлагери в Чечня.
Износът на пропаганда от страна на Русия, както и надигащите се антидемократични настроения нямаше как да не се отразят и на България, чиито политически и интелектуални елити така и не успяха да се отърват от закостенялостта на режима отпреди 10 ноември и от страха да подкрепят непопулярни каузи, касаещи основни човешки права и малцинства.
Случилото се около опита за ратификация на Истанбулската конвенция е най-пресният и може би най-жестокият пример за организирана кампания, в която ЛГБТИ хората бяха употребени за политически и лични цели от партии, политици, медии, обществени фигури и организации, въпреки че самата конвенция не касае ЛГБТИ правата, а закрилата на жени и деца.
Фалшивите новини, наукообразните факти, откровените лъжи и дори заплахи към ЛГБТИ хората дадоха своите резултати - не само Истанбулската конвенция не беше ратифицирана, но и общественият климат се влоши, което неминуемо води до влошаване на качеството на живот на ЛГБТИ хората – страх от разкриване, дискриминация, включително на работното място, вербална и физическа агресия. Впечатляващо е, че общественият и институционалният имунитет на държавата не заработи при откровено дирижираната и от външни сили атака.
В същото време случаите на агресия срещу ЛГБТИ събития и липсата на защитна реакция от страна на институции не са минало. Само в последните месеци имаше опит да бъде забранена среща на ЛГБТИ младежи и гей активисти от Американския университет в Благоевград през февруари, както и над 150 заплахи от ултраси, довели до отмяна на събитие на Младежка ЛГБТ организация "Действие" в Пловдив през май.
Организаторите на София прайд пък споделят, че през последния месец на няколко пъти бизнеси са подлагани на натиск от страна на крайнодесни групи заради публичната им подкрепа за шествието. Например крайнодесни екстремисти от "Ботев" (Пловдив) са заплашили с насилие и вандализъм собствениците на клуб в града, където е било предвидено да се състои събитие от програмата на София прайд.
Под кордон
Така, макар и нито организаторите, нито участниците в шествието да искат това, "София прайд 2018" ще се проведе отново под засилена охрана. И ще бъде предшествано този път от цели 3 протестни контрашествия.
На този фон призивът на ВМРО за забрана на мирно и законно шествие за човешки права като "заплаха за обществения ред" е повече от нелепо. Инициаторът на позицията - столичният общински съветник от ВМРО Карлос Контрера, дори показа справка от МВР, която "доказва" колко много пари и човешки ресурс отивали за опазването на това "частно парти". Е, господин Контрера можеше да поиска за сравнение и справка колко човешки и финансов ресурс например отива за опазването на "частното парти" на футболните агитки по време на дербитата десетки пъти годишно, както и сметка за щетите от тях, но не се е сетил вероятно.
София прайд не само трябва да има, но трябва да изведе напред и конкретни правозащитни искания за подобряване на живота на ЛГБТИ хората (виж карето), които да влязат в политическия дневен ред на партиите и управляващите. Става дума за права, които противниците на прайда, повтаряйки мантрата "никой не ви пречи да...", дори не осъзнават, че не са даденост за цяла една група от обществото.
Шествието също така трябва да бъде само една част от целогодишни действия и от стратегия за подобряване на законодателната рамка, политиките и публичната среда. Тези действия не са отговорност само на гей активистите, но и на партиите и политическите фигури, които се борят за запазване на евроатлантическата ориентация на България. Защото човешките права не са просто някакво понятие, което служи за популистка употреба, а ценностен избор, който всеки трябва да направи.