Реджеп Ердоган и неговото управление не могат да загубят тези избори. За него това е битка на живот и смърт. Това заяви журналистът Мехмед Юмер в интервю за ФАКТИ дни преди предстоящите избори в южната ни съседка на 24 юни. Главният редактор на Obzornews.bg, който следи отблизо случващото се в Турция, заяви, че Анкара с бързи темпове се отдалечава от членство в Европейския съюз.
В Турция битува илюзията, че е налице демократична система, но реално не могат да се проведат демократични избори на фона на обявено извънредно положение, посочи Мехмед Юмер. В Турция беше обявено извънредно положение след опита за военен преврат през 2016 година.
На 24 юни в Турция ще се проведат избори. Какво е да се провеждат избори в страна, която още е в извънредно положение след опита за преврат? Не е ли това предпоставка за манипулиране на вота?
Прави ми впечатление, че когато се коментират изборите в Турция, една съществена тема убягва от поглед – наличието на извънредно положение, при което законите не се зачитат. Нима е възможно там, където липсва върховенство на закона, да се проведат свободни и честни избори? Но споровете около това дали Ердоган ще има силен съперник на изборите отместиха погледа от този съществен въпрос. За известно време се спрягаше дори и името на бившия президент ислямиста Абдуллах Гюл като алтернатива на Ердоган.
Независимо от това кой се откроява като силен опонент срещу Ердоган, няма съмнение, че подобни спорове му осигуряват глътка въздух, защото изместват акцента от истинския проблем. Споровете около имената на фигурите, които евентуално биха попречили на турския президент да спечели още на първи тур и едва ли не да го детронират от власт на втори тур, имаха за цел да създадат илюзията, че в Турция е налице демократична система, основана на плурализъм и всеки има право да се яви на избори и да прави политика. Това беше хитър ход на самия Ердоган, за да отклони вниманието от липсата на правосъдие и фактическото утвърждаване на авторитарен режим, който само ще бъде формално легитимиран на предстоящите избори.
Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието се целят в нова победа. Мухаррем Индже ли е най-големият конкурент на Ердоган и възможно ли е въобще той да загуби вота?
След като влезе в коалиция с Партията на националистическото движение на Девлет Бахчели, Ердоган, който де факто управлява Турция от шестнайсет години, не допускаше, че срещу него може да се появи смел кандидат. Затова той смяташе, че изборната победа е в кърпа вързана. Ердоган и сега вярва, че той ще е крайният победител, но се появи феноменът Мухаррем Индже. Според последните проучвания е възможно да има балотаж. От друга страна, прогнозите сочат, че опозиционната Национална коалиция, съставена от четири партии – Републиканската народна партия, Добрата партия, Партията на щастието и Демократическата партия, може да има повече депутати в Меджлиса от Алианс за републиката на Ердоган и Бахчели.
До голяма степен популярността на Мухаррем Индже, наричан от някои турският Макрон, се дължи на факта, че той печели симпатиите на хората с помирителния си тон, умее да се шегува, да се усмихва, а това се харесва на турците, които се изтощиха от острата, разединяващата и конфронтираща реторика на Ердоган. Индже обещава, че ако спечели изборите, хората ще се събудят за една нова Турция на следващия ден. Той обещава отмяна на извънредното положение, по време на което се извършват незаконни арести на опозиционери и несъгласни с режима на Ердоган, обещава реформи в съдебната система, освобождаване от затвора на учените, журналистите, интелектуалците, както и инвестиране в образованието на младите с цел да няма изтичане на мозъци.
Индже е убеден, че поляризацията на турското общество е основната пречка пред развитието на страната и затова обещава да стане президент на всички турци, за да има спокойствие и разбирателство в обществото. По-будната част от турското общество разбира, че за да има икономически просперитет, помирението в обществото е една от необходимите предпоставки. С други думи, в една среда, в която цари страх, безпокойство, беззаконие няма да дойдат инвестиции, чуждите капитали ще се оттеглят.
Но Ердоган и неговото управление не могат да загубят тези избори. За него това е битка на живот и смърт. Единственият защитен механизъм на неговото управление, за което имаше данни, че е замесено в мегакорупционния скандал (най-големият корупционен скандал в историята на републиканска Турция), който избухна на 17 декември 2013 година, е да не им се търси отговорност и това положение да продължи до безкрай. Това управление няма шанса да се върне към правовия ред. Би било много наивно да се очаква подобно нещо.
Икономическата ситуация в Турция изглежда е турбулентна. Прав ли е Ердоган, че в страната има икономически възход под неговото управление, или действително турската лира и турският бизнес са изправени пред риск?
Турският статистически институт обяви, че ръстът на турската икономика за първото тримесечие на 2018 година е нараснал със 7,4 процента. Но икономистите са на мнение, че този ръст трудно може да бъде запазен, заради високия текущ дефицит и нарастващата инфлация и предупреждават, че в следващите месеци темпът на икономиката ще се забави. Инфлацията през май е била 12,5 на сто.
Затова всички с нетърпение чакат изборните резултати. Но който и да ги спечели, следващото управление на Турция ще бъде изправено пред огромни предизвикателства в икономически план.
По данни на икономистите външният дълг на Турция към 2017 година е бил 453 милиарда долара, 316 милиарда от които били задължения към частни компании. Пак по данни на специалистите до 2022 година Турция трябва да изплати 252 милиарда 349 милиона долара от външния си дълг, 45 милиарда 314 милиона от които са лихви. Вторият проблем са неудържимият скок на лихвите. Според икономистите поскъпването на чуждата валута води до повишение на стойността на дълговете, което съчетано с високия лихвен процент тласка икономиката към застой. Според някои анализатори икономическата криза, срещу която са изправени инвеститорите в настоящия момент, ще бъде усетена от турците към есента. А истинската финансова криза ще настъпи през 2019 година.
Репресиите като че ли не спират в Турция. Постоянно четем за нови и нови арести. Докога ще продължи това и не трябва ли Европейският съюз да е по-твърд с Анкара?
Общото между авторитарните режими е свръхконцентрация на власт в ръцете на един човек, липса на прозрачност, наличие на произволни действия. Турция на Ердоган също не прави изключение от това правило. Затова в последния доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция силно беше акцентирано върху факта, че страната се отдалечава от членството в Европейския съюз и имаше призив за отмяна на извънредното положение. Европейският комисар по разширяването Йоханес Хан заяви, че „Турция се отдалечава с гигантски крачки от ЕС, особено по отношение на върховенството на закона и основните права.“
В доклада на ЕК пише, че след обявяването на извънредно положение в страната са арестувани сто и петдесет хиляди и са задържани седемдесет и осем хиляди души, а от работа са отстранени сто и десет хиляди служители. От друга страна, се изтъква липсата на нова обстановка, която да доведе до отваряне на нови преговорни глави. Това означава, че де факто замразените преговори за еврочленство на Турция няма да се подновят в скоро време.
Също така се отчита и фактът, че е налице сериозно изоставане по отношение на осигуряването на справедлив процес на обвиняемите и, че се ограничава правото на свободно изразяване. Изгонването от длъжност на хиляди служители в публичния сектор след опита за военен преврат, сериозно намали шансовете на страната за продължаване на преговорния процес. Но понеже Европейският съюз няма единна външна политика, отделните страни прилагат различен подход в отношението си спрямо Турция, преследвайки собствените си интереси.
По какъв начин ще се отразят изборите в Турция на България? Според вас българското правителство затваря ли си очите за репресиите в южната ни съседка?
Единствената съседна страна, с която Турция няма проблеми, е България. От взаимен интерес и за двете държави е запазването и развиването на добросъседските отношения. Но не бива да се забравя, че южната ни съседка се променя към еднолично авторитарно управление. Отношенията с подобни режими са много деликатни и сложни. Такива режими не заразяват с нищо добро своите съседи. Например турският президент много обича да изтъква мащабите на душевните му граници. От друга страна, той използва и националистическата карта, когато тя му потрябва. А в България е налице значителна група от хора, които биха били обект на подобни външни внушения. Обърнете внимание на посланията на турския президент към турските общности в Европа. В този ред на мисли България като член на Европейския съюз, трябва да се придържа към позициите, на които стъпва съюзът.