Младите хора в Русия рядко участват в протестни демонстрации, но се интересуват от политика и са информирани за целите на протестите. До този извод стига изследване на Центъра за източноевропейски и международни изследвания (ZOiS), публикувано на английски език под заглавието "Младите хора в Русия: как виждат живота и политическите реалности ". Резултатите се базират на представителна онлайн-анкета, проведена през април 2018 година след президентските избори в Русия. Тази форма е по-близка и разбираема за младите хора и им гарантира нужната анонимност в "рестриктивната политическа среда", твърдят авторите на студията. В онлайн-анкетата се участвали около 2000 млади руснаци от 15 руски града на възраст между 16 и 34 години.
Над половината от анкетираните (55 процента) казват, че се интересуват от вътрешна и външна политика. Малцина обаче се политически образовани. Само два процента от анкетираните могат да назоват имената на важните политически личности от последното десетилетие в постсъветското пространство и на Запад. Повечето участници в онлайн-анкетата не знаят колко голямо е населението на Русия и не могат да кажат колко държави има в ЕС.
Младите руснаци вярват в президента Путин
Анкетата дава ясна представа и за участието на младите руснаци в политическия процес. 61 на сто от анкетираните споделят, че са гласували на последните президентски избори през март тази година. 67 процента от тях да гласували за Путин. Рейтингът на руския президент Путин е висок сред младите руснаци. На второ място в скалата на доверие сред тях е армията. Много по-малко те вярват на медиите в Русия и на руската православна църква.
Протести? Младите хора са информирани
Социолозите от центъра за източноевропейски и международни изследвания установяват, че младите руснаци са добре информирани за протестните акции през последната година. Около 60 процента от анкетираните казват, че са чули за протестните движения. Те знаят също така, че протестите са били насочени срещу сегашните управници, включително и срещу Путин, но и срещу корупцията. Само 5 на сто от от анкетираните казват, че са участвали лично в демонстрациите.
Социологът Феликс Краватцек не е изненадан от тези резултати. "Цифрите не са чак толкова удивителни. Знаем го и от други изследвания. Последиците за участниците в протестни демонстрации са много сериозни в репресивния руски режим. Младите хора знаят, че могат да бъдат арестувани. Знаят също така, че силите за сигурност подхождат към демонстрантите много брутално. И това ги възпира", посочва Феликс Краватцек в разговор с ДВ. И в това отношение авторите на студията установяват интересни разлики. Около една трета от анкетираните изявяват готовност да участват в протестите, а 17 на сто казват, че познават хора, които са участвали в демонстрациите. "Това само подкрепя тезата, че младите руснаци се интересуват от политика и показва, че това поколение е политически социализирано и смята протестите за легитимни", казва Феликс Крадатцек.
Повишаването на жизнения стандарт е най-важното
Въпреки това политическите интереси не са приоритет сред младите руснаци. "Най-голямото очакване от правителството е подобряването на жизнения стандарт", казва социологът. За 56 процента от анкетираните това е най-важната тема. Други 20 процента посочват повишаването на жизнения стандарт като втори по важност приоритет. В това отношение социологът не вижда почти никакви разлики в нагласите между руската и европейската младеж.
Как се информират младите руснаци?
Социолозите не са изненадани и от факта, че социалните мрежи междувременно са важен източник на информации за младите хора в Русия. Това се отнася до около 30 процента от анкетираните. Водещ информационен източник обаче е не Фейсбук, а руският му аналог Вконтакте (19 процента). Фейсбук и Туитър ползват съответно 1,5 и 1,4 процента от руските младежи. Други 23 процента получават информации от други интернет-портали. Вестниците вече са минало. За разлика от телевизията, която все още си остава източник на информация за почти всеки трети млад руснак. Руската държава се застъпва за много активна работа с младите хора. Особено след оранжевата революция в съседна Украйна през 2004 година. В страната бяха създадени много младежки организации, чрез които Кремъл се опитва да оказва влияние върху младежите. Те обаче отдавна вече не оказват почти никакво влияние върху днешната руска младеж, констатират социолозите. Това не означава, че Кремъл се е отказал от борбата за гласовете на младежите. Кремъл оказва влияние върху младежите много по-изтънчено, вече не чрез агресивното им вербуване в различни младежки организации. Важна роля в това отношение играят руските училища", казва Феликс Краватцек.
По какво се различават руските младежи от връстниците си в Европа?
Социолозите установяват, че не бива да се говори за младежта като за "общност" или някакво "затворено общество", тъй като младежите са хетерогенен слой от населението.Това се отнася и до Русия, въпреки че социолозите наблюдават и някои особености. Руската младеж е разделена на два лагера. От една страна е лагерът на консервативния и лоялен към режима слой, който държи на понятието "нация". От другата страна са либералните младежи, за които са важни откритостта към света и равните шансове. Феликс Краватцек казва, че все още няма международни сравнителни студии, но можем да изхождаме от предположението, че "поддръжката на мултикултулните ценности в Русия е малко по-ниска от тази в западните страни. А подкрепата за консервативните и национални ценности е по-голяма сред руските младежи". Цялата картина обаче се променя, когато на младите руснаци бъдат зададени конкретни въпроси. Тезите за равните възможности за всички и за местното самоуправление се радват на най-високо одобрение сред младите руснаци. "Тези модели традиционно минават за част от либералната идеология. И по това руските младежи си приличат с връстниците си на Запад", казва Феликс Краватцек.