От няколко дни българските медии следят с огромен интерес и с огромно вълнение спасяването на блокираните в пещера тайландски деца. В това, разбира се, нямаше да има нищо лошо, ако в същото време същите тези медии не бяха забравили българските деца.
Майките на децата с увреждания у нас вече 40 дни протестират с палаткови лагери. Колкото повече се увеличават палатковите лагери из цялата страна, толкова повече намалява интересът на медиите към протеста на майките. По-удобно и лесно е да се отразят тайландските деца. Там няма нужда да се пращат репортери с камера и микрофон, няма нужда да се задават въпроси, всичко пристига по световния видеообмен.
У нас всичко е точно. Даже няма проблем, че заместник-социалният министър Султанка Петрова, която трябва да решава проблемите на хората с увреждания, се занимава с... охранителна дейност.
Бившата фирма на Султанка, сега под управлението на нейния съпруг и нейния зет, пази нощем Партийния дом – бъдещия български Парламент. Въобще, в тая държава от Султана до Султанка – все охранители.
Национално представителните организации на хората с увреждания обаче нямат проблем с охранителя Султанка. Днес 11 от тези организации защитиха заместник-министъра от квотата на ВМРО с нарочно писмо, разпространено от пресцентъра на... ВМРО. Явно ръководствата на част от тези организации не бранят само държавната политика на нищо правене в социалната сфера, но бранят и частни партийни интереси. „Субсидиите и европарите са ни скъпи“, това трябваше да напишат тези организации, ако искаха да са честни.
Има ли кой да попита какво правят депутатите, освен че празнуват рождени дни с торта със златна глазура, парламентарен звънец и 500-еврови банкноти? Работят ли по трите закона за хората с увреждания? Или пък спешното приемане на лобистки закони и закони на Пеевски са с приоритет? Да не би пък да се чака завръщането на Цветан Цветанов от Конференцията на мозъчните тръстове във Вашингтон?
А сега... Гледайте продължението на емисията със спасяването на тайландските деца.