От години в България се е създала порочната практика министри да ходят лично на места, където има проблем, за да ги дават по телевизията. Да симулират загриженост и съпричастност. Тяхната работа е съвсем различна, а ходенето на място издава безсилие, евтин популизъм или директно лобиране в полза на частен интерес.
За втора поредна година Валери Симеонов прави циркове по Черноморието и в столични заведения, под предлог, че се бори с шума, в името на спокойствието на гражданите. Съвсем логично изниква въпросът защо Симеонов не се пребори с този шум още миналата година, та се налага отново да обикаля нощно време из столичните барове и точно определени дискотеки в Слънчев бряг и да си пуска селфита във Фейсбук.
Толкова ли е безпомощен вицепремиерът, че за повече от година не може да създаде организация и да реши един елементарен проблем? Какво остава за демографията, която е основен ресор на Валери Симеонов?
Ако един министър не може да организира администрацията да си върши работата, а сам ходи по заведенията да ги “затваря”, по-скоро прилича на обикновен рекетьор, който няма представа за това как функционират институциите и как трябва да се упражнява властта.
От години в България се е създала порочната практика министри да ходят лично на места, където има проблем, за да ги дават по телевизията. Да симулират загриженост и съпричастност. Тяхната работа е съвсем различна, а ходенето на място издава безсилие, евтин популизъм или директно лобиране в полза на частен интерес.
В случая с Валери Симеонов и шума е малко по-различно, защото започна да се превръща в рецидив, което ме кара да мисля, че нещата не опират просто до некомпетентност, а до лобизъм. Разчистване на бизнес територии за конкуренцията. Освен това шумът в Слънчев бряг и дискотеките, които привличат хиляди туристи, е съвсем различен от шума в центъра на София, който тормози спокойствието на гражданите. Първият е разбираем и уместен, защото привлича определен таргет туристи. За онези, които обичат спокойствието, има курорти като “Албена”.
Съвсем различно е положението в София и другите големи градове, в които тормозът от нощни клубове и ресторанти превръща в ад живота на хората в собствените им домове. И тук въпросът е къде са общините и всички институции, които трябва да следят за спазването на обществения ред. Във всеки случай позицията и ресорите на Валери Симеонов нямат нищо общо с този проблем. Той сам се овластява, сам се самосезира и сам тръгва да “затваря” заведения. При това напълно безрезултатно, щом го прави за втора поредна година и акциите му будят единствено присмех и иронични коментари в социалните мрежи.
“Проверките” на Симеонов по-скоро напомнят за набезите на армията от чиновници на ниско ниво, които тормозят дребния бизнес за дребни комисионни. Самите чиновници не искат да има ред и подхранват безредието с бюрократични спънки, двойни стандарти, безброй разрешителни, лицензи, категории и т.н., които правят невъзможно спазването на правилата. Това позволява на същите тези чиновници да изкарват по някой лев от собствениците на ресторанти и нощни заведения с перманентна заплаха от глоби и “запечатване”. Задълженията и отговорностите на техните началници, какъвто е вицепремиерът, е да въведат ред именно там, да смажат механизмите на системата и да я накарат да работи, а не да вършат работата на разсилния.
Чисто стилистично, акциите на вицепремиера по демографските въпроси много напомнят за мутренските времена. В един свой пост във Фейсбук Симеонов се беше изразил по следния начин: “Започнахме с кастата на “недосегаемите” по бул. “Витоша”. Raffy Bar & Gelato го отнесоха първи - след констативния протокол и незабавното спиране на озвучаването при следващо нарушение ги очаква ЗАПЕЧАТВАНЕ!”
“Отнесоха го” е интересен израз в устата на високопоставен държавен служител. Не че не сме свикнали, но издава точно определен мутренски манталитет. Изниква и въпросът от кого въпросните нарушители са били “недосегаеми”? Предполага се, че отговорът е - от властта. Тоест от самия Валери Симеонов и колегите му, с които управлява от месец май 2017 година.