В Германия оставката на Месут Йозил взриви неочакван политически дебат. В Турция го хвалят за смелостта, но дали наистина Йозил си тръгва заради скрития расизъм или просто прикрива лошата си форма?
Един футболист от националния отбор по футбол се снима с турския президент Ердоган. Критикуват го. После този национален отбор тежко се проваля на Световното първенство в Русия. Тогава мнозина отново се сещат за снимката и за слабата форма на този футболист – и започват да го обвиняват. В резултат от което той обидено напуска националния отбор.
Дотук историята не е особено вълнуваща. Изведнъж обаче се оказва, че тя има много опасен политически заряд. Защото футболистите с чуждестранни корени дълги години се смятаха за едно от най-красивите лица на интеграцията в Германия. И когато – основателно или не – те заявят, че въпреки това се чувстват „германци втора ръка" и че усещането за ксенофобия наоколо им нараства, тогава сериозен проблем има и политиката. Ето как се развиват нещата:
„Тежко ми е на сърцето, но след дълги размишления реших, че вече няма да играя за Германия в международни мачове - поне дотогава, докогато все още изпитвам усещането за расизъм и липса на респект", писа Месут Йозил в Туитър. Футболистът смята, че Германският футболен съюз (ГФС) и най-вече шефът на този съюз Райнхард Гриндел се отнася зле с него. „Не желая повече да бъда изкупителната жертва за неговата некомпетентност и неспособността му да си върши работата както трябва," написа още 29-годишният Йозил.
"За тях съм ту германец, ту чужденец"
Футболистът от турски произход твърди, че в редиците на ГФС се усещат ксенофобски тенденции: „Хора, които имат склонност към расизъм и дискриминация, не бива повече да работят в най-големия футболен съюз в света, който обединява многобройни играчи с най-различен семеен произход", настоява Йозил, който сам е роден в Германия. Към своите десетки милиони последователи в социалните мрежи футболистът отправи и следното обобщаващо послание по адрес на Гриндел и неговите съмишленици: „За тях аз съм германец, когато побеждаваме, и пришълец, когато губим". Йозил припомня, че за бившите национални играчи Лукас Подолски и Мирослав Клозе никой не говори като за „германци от полски произход", но за него самия винаги се казвало, че е от турски произход.
Плеймейкърът на лондонския „Арсенал" категорично защити и решението си да се снима с турския президент Ердоган, което преди Световното първенство по футбол предизвика много критики. „За мен тази снимка няма нищо общо с политиката или с изборите", писа Йозил и уточни, че просто е демонстрирал уважение към най-високопоставения политик в родината на своите родители. Снимките с Ердоган, които си направиха Месут Йозил и неговият колега от националния отбор Илкай Гюндоган, отново попаднаха под ударите на критиците, след като германският отбор напусна турнира още в първата фаза.
Пълномощничката по интеграцията на германското правителство Анете Видман-Мауц от ХДС подчерта разбирането, което трябва да се проява към семейните корени на хората, но в същото време заяви, че когато става дума за злоупотреба с предизборни цели, критиката може да бъде основателна. И все пак тази критика не бива „да води до тоталното дискредитиране на футболистите с чуждестранен произход", каза Видман-Мауц.
Какво не е разбрал Йозил?
Пълномощничката по интеграцията в Северен Рейн-Вестфалия Серап Гюлер, която сама има турски корени, смята, че уважението към родината на родителите не изключва критика към съответното правителство. Според нея тъкмо това Йозил не е разбрал: „Той нямаше да демонстрира липса на уважение, ако беше отхвърлил поканата на един автократ. Напротив, щеше да демонстрира силен характер."
Германският министър на правосъдието Катарина Барлей смята, че обвиненията, отправени от Йозил, са обезпокоителен сигнал за един дълбок обществен проблем. „Много тревожно е, когато голям германски футболист като Месут Йозил усеща расизъм в страната и смята, че вече не е желан, както и че Футболният съюз не го представлява."
След декларацията на Йозил, ГФС отново попадна под силен натиск. Тео Цванцигер, един от предшествениците на Гриндел начело на футболния съюз, е огорчен от случващото се - той смята, че оттеглянето на Йозил от националния отбор е „тежък удар върху усилията на нашата страна да провежда интеграция чрез футбола". Хората с чуждестранни корени по никакъв начин не бива да се чувстват като „втора ръка германци", смята Цванцигер.
"Мърляч на терена"
В дискусията се намеси и президентът на „Байерн" Мюнхен Ули Хьонес: „Радвам се, че този цирк най-после приключи. Той от години вече е един мърляч на терена." Хьонес, който сам е оспорвана фигура заради укриването на данъци, за което излежа наказание лишаване от свобода, смята, че нещата трябва да сведат до това, за което става дума: спорта. „А от спортна гледна точка Йозил вече от години няма работа в националния отбор", твърди Хьонес и обвинява Йозил, че прикрива слабата си форма зад цялата история около снимката с Ердоган.
В Турция хвалят Йозил за решението му да напусне националния отбор. Министърът на спорта Мехмет Касапоглу писа в Тwitter: „Ние с цялото си сърце подкрепяме достойната позиция на нашия брат Месут Йозил". Говорителят на Ердоган Ибрахим Калин приветства изявлението на Йозил, че отново би се срещнал с турския президент: „И представете си само на какъв натиск е бил подложен господин Месут? Къде останаха учтивостта, толерантността и плурализмът?!" А министърът на правосъдието Абдулхамит Гюл поздрави Йозил за това, че е вкарал „най-красивия гол срещу фашисткия вирус".