2 август, Лето 2018-то, наистина ще остане в историята. Ще остане не като 115-та годишнина на Илинденско-Преображенската епопея на поробените българи в Македония и Одринска Тракия, а като първото честване, на което никой не се осмели да изрече националността нито на въстаниците, нито на поробителите.
Че македонският премиер не нарече въстаниците българи, е разбираемо. В Скопие му се пече референдумско яйце, което може скоропостижно да го прати в глуха опозиция. Но не ги нарече и македонци и нека приемем това като малка победа над снишилия се македонизъм, временно затворил си устата заради членството в НАТО.
Но че българският премиер не нарече въстанието българско, това е скандално. Ясно е защо Борисов играе по нотите на Скопие и защо предъвка родната история като слаб ученик: Защото преди година подписа договор, с който призна и македонска нация, и македонски език, и македонска история – и трите родени в лабораторията на Коминтерна и насилствено наложени от Сталин, Тито и Димитров след Втората световна война.
Борисов не само преглътна договор, поругаващ паметта на поколения мъченици за свободата на Македония. Той наивно одобри създаването на българо-македонска комисия за промяна на учебниците по история в Република Македония.
Наивността му е уникална. Защото от македонска страна членове на комисията са трима историци, собственоръчно написали в същите учебници, че българите са монголско-татарско племе, че цар Самуил е македонски цар, че Братя Миладинови са автори на “Македонски народни песни”, че Гоце Делчев е чистокръвен македонец, признат за такъв и от отечественофронтовска България и затова българите предали костите му на Скопие...
Впрочем последното е вярно. И само доказва горчивата истина, че и комунистите ни, и капиталистите ни страдат от хроничния синдром на патриотична недостатъчност. При комунизма – за да слугуват на Москва и Белград, при капитализма – за да задоволят джендърпатриотизма на Брюксел и македонизма на Скопие.
Какво ни даде договорът “Гърция-Македония”, патетично попита Борисов и сервилно се обърна към Зоран Заев, за да му каже “Виж какъв джендър съм! Не само ти признах македонизма, но ще похваля и елините...”
И ги похвали, както никой ни ги е хвалил – нито в Атина, нито в Брюксел, нито във Вашингтон. Изхвали елини и македонисти за договора им за името “Северна Македония”.
А трябваше не да хвали, а да ги наругае. Защото географското понятие “Северна Македония” автоматично включва и Пиринска Македония. Срещу договора скочи академичната ни гилдия, която отсече: Скопие и Атина се споразумяха на гърба на България!
Но кой властник слуша историци, които нито евросубсидии носят, нито концесии снасят, нито на червения килим в Брюксел ще те поканят?
През цялото време на патриотарската вакханалия на трибуната се пъчеше вицето Каракачанов. Накрая дръпна бойко слово, с което свали картите на ВМРО-вската капитулация пред историята. По почина на премиера и той спести българската народност на въстаниците и инфантилно възкликна: Генералната цел е изпълнена, Македония влиза в НАТО, българската и македонската армия ще изпълняват съвместни мисии на пакта...
Модерният джендърски прочит на Илинденската епопея вече ще звучи така: Лето 1903-то въстаниците са нито чистокръвни българи, нито коминтерновски македонци, а широко скроени европейци, борели се за Европа без граници и без нации.
Следвайки джендърските стандарти на Борисов и Каракачанов, в името на евроатлантическата интеграция на братска Македония, авторите на новите учебници по история да точат перата и зачеркват всичко българско в Илинденско-Преображенското въстание. Който се дърпа и слага прът в колелото на историята, ще мине експресен курс по евробалканистика в новата катедра “Македонистика” на Софийския университет.
Да пребъде вечната и нерушима българо-македонска дружба по общия ни път път към развитото капиталистическо общество!