Тази година се навършват 100 години от Войнишкото въстание. Бунтът на фронтоваците срещу тиловаците.
Началото на разделение в българското общество, преминавало през кървави сблъсъци. Разделение оставило следи и до днес.
Абдикацията на Фердинанд. Референдум за съдене на виновниците за националната катастрофа. Те и незаконно забогателите или са избягали в чужбина, или са вкарани в шуменския затвор. Те са "шуменци"! До 9 септември 1944 г. в просторечието често са наричани така.
На власт е Александър Стамболийски. На 9 юни 1923 той е заклан. ВМРО е във вихъра си. Чужди агенти шетат из страната. Плъзва слухът - "Шуменци се завръщат! Завръщат се виновниците за националната катастрофа и незаконно забогателите. Завръщат се тиловаците!"
Не е така. Деветоюнците са само техни симпатизанти и приближени, но се пазят от контактите с тях. Мнозина от тях са били на фронта.
Останалите фронтоваци ще вдигнат бунт през септември 1923 г. Доколко са били подведени от комунистически директиви е друг въпрос. По-скоро бунтът е яхнат от БКП. Те го обявяват за свой.
Въстаниците имат различни мнения. Техният враг са измамилите ги тиловаци.
Въстанието е възпято от гениалния фронтовак Гео Милев. Той знае за какво става дума!
При атентата от април 1925 комунистите поемат инициативата в сблъсъка с тиловаците и незаконно забогателите. Чрез кървав ад те повеждат хорото.
Конфликтът попада в класовата рамка на Коминтерна...
Та до днес. Като започнете от "македонската нация" и завършите с "русофили" - "русофоби" и про-запад, анти-запад.
Няма плътност общността на независимите хора - умни, образовани и национално отговорни.
Сто години са! До кога?!