Възходът и падението на руския народен ВПК

В изданието ”War on the Rocks” е публикуван любопитен обзор на руския народен военно-промишлен комплекс (ВПК) – от раждането до заграбването му от чиновниците. На вашето внимание предлагам основните моменти от текста. Преводът и адаптацията са мои. Препратка към оригинала ще намерите в забележките по-долу.

Веднага след началото на Специалната военна операция през февруари 2022 год. руската армия изпита остър недоимък на най-елементарни вещи. Бойците чрез познати и социалните мрежи молеха да им осигурят кубинки, спални чували, дъждобрани, цигари и дори обикновени радиостанции ”Biofeng”. Така се роди народният ВПК – неофициална краудсорсингова (1) система за снабдяване и за разработка на въоръжение, която запълни огромните пробойни в държавната логистика (2).

Още новини от Украйна

Всичко ставаше в каналите на ”Телеграм”. Доброволци и неправителствени организации събираха пари, купуваха в Китай квадрокоптери ”Mavic”, FPV–дронове (3), прибори за нощно виждане, средства за РЕБ (4), медицинско оборудване. Други преоборудваха граждански автомобили за използване в бойни условия.

През есента на 2022 год. всеки месец бяха получавани около 460 милиона рубли (6 милиона долара) и 182000 дарения.

Сред големите проекти за събиране и разпределяне на хуманитарна помощ може да се отбележат «КатяВаля» (осигуряващ директни доставки за фронта), «Народен фронт» (свързан с Кремъл) и «Вече» (развиван на регионално ниво).

Появиха се нови направления за проектиране и производство: дронове – камикадзе, наземни роботизирани платформи, морски безпилотници. Тук особено се отличи командата на Алексей Чаадаев (един от основателите на «Ушкуйник» (5) и организатор на фестивалите «Дронница»). Те разработваха различни БПЛА (6): управлявани с оптичен кабел, многомоторни и от самолетен тип, а също и морски БЕК (7) – десет пъти по-евтини от украинските «Магури».

През 2023 год. народният ВПК набра сили. Малките начинаещи компании създаваха, изпитваха, произвеждаха и подобряваха техниката за броени месеци, докато държавните предприятия губеха години за същата работа.

Властта отначало възприемаше инициативите на самоорганизиращите се хора не само с недоверие, но и с презрение, един вид: цивилните ентусиасти са неспособни да създадат нещо сериозно… После настъпи рязка промяна в отношението. През декември 2024 год. министърът на отбраната Андрей Белоусов публично призна, че бюрокрацията спъва административната и стопанската дейност на ведомството му. Същевременно той похвали «хибридните» проекти. И имаше защо - само в течение на осем месеца на същата година армията прие 65 проекта на доброволци: 31 модела въздушни дронове, 8 наземни робота, 20 системи за РЕБ и др..

През декември 2025 год. президентът Вл. Путин заяви, че граждани и предприемачи са събрали 83 милиарда рубли (около 1 милиард долара) само за безпилотни системи и обеща финансова подкрепа за изобретателите. Големите предприятия, като «Калашников», например, започнаха да подписват договори с успешните граждански екипи.

А после народният ВПК взе да губи скорост. Причините бяха няколко:

Умората на хората, даващи пари – събираните суми рязко намаляха.

Блокирането през февруари на «Телеграм» унищожи каналите за връзка и финансиране.

Държавата най-накрая увеличи производство на дронове (8) и реши, че помощта на «любителите» повече не е необходима.

Постоянните скандали с незаконното присвояване на проекти. Традиционна за Русия е системата, в която успешните частни инициативи са отнемани от структури, свързани с властта.

В настоящия момент повечето доброволчески проекти са или закрити, или погълнати от големи фирми. Фестивалите от рода на «Дронница» продължават, но вече във вид на площадки за интегриране в държавната машина.

Авторите не статията отбелязват тъжния парадокс: в системата се е зародила рядка, възходяща от низините, иновационна вълна, която определено е помогнала много на армията в първите етапи на войната. Но щом властта усеща, че може да се оправи самостоятелно (или просто да прибере чуждото има̀не), «народният ВПК» бързо бил маргинализиран и фактически унищожен.

Движението на руските доброволци доказва, че дори в строго контролирано общество войната може да мобилизира хората повече, отколкото властта би искала. Обаче в системата на Кремъл подобни хоризонтални инициативи са обречени. Случващото се е важен урок за Русия и за тези, които изучават как в работи нейната военна промишленост в условията на продължителен конфликт.

Повече по засегнатите въпроси може да намерите в канала ”Ситуация” в ”Телеграм”: t.me/sitrep_111 .

Забележки

1. Англицизъм (словосъчетание от ”croud” (тълпа) и ”outsourcing” (привличане на външни ресурси), букв.: привличане на широката аудитория (най-вече чрез Интернет) за решаването на определена задача.

2. След обявяването на частичната мобилизация през есента на 2022 год. се оказа, че складовете за военно имущество са празни. За сметка на това на електронните площадки за пазаруване човек можеше да се екипира изцяло – от бельото до каската и приборите за нощно виждане… Цените, естествено, бяха високи. Оказа се, че сред собствениците на тези магазини фигурират съпруги и роднини на висши офицери, отговарящи за армейското снабдяване. Държавата и сега подкрепя тази афера – вместо да осъди спекулантите, тя дава пари на получилите повиквателна да си набавят необходимите вещи, съответно средствата от хазната попадат в «правилните» джобове.

3. ”First Person View” (абр англ.) – буквално се превежда като ”Гледна точка от първо лице”. Смисълът е, че дронът бива управляван не на екрана, а чрез виртуални очила.

4. Радиоелектронна борба (абр.).

5. Научно – производствен център за разработване на дронове. Сред продуктите на ”Ушкуйник” е известният ”Княз Вандал”.

6. Безпилотни летателни апарати (абр.).

7. Безекипажен катер (абр.)

8. Заводите увеличиха производството, дори за известно време (до към есента на 2025 год.) руската армия получаваше повече БПЛА от натовците в Украйна, но качеството на продукцията падна. Също така техническите характеристики на изделията скоро престанаха да отговарят на изискванията на фронта.

9. Източник: ”The Strange Rise and Fall of Russia’s Crowd Sourced Defense Industry”