През последните години, скандалите и политическите кризи, както и апетити на Турция, като че ли не стихват. Но този път ситуацията е по-различна. Сега, на жертвеника е сложена турската лира.
Много западни финансови медии, пуснаха изказвания, които показват, че БВП-то на Турция, както и завидните и златни резерви са достатъчни да спрат падането на валутата под седем лири за долар.
Тази граница беше мината преди дни и сякаш, спокойствието на европейските финансови министри започва да преминава в лека паника.
Какво всъщност се случи?
Лирата се срина с 25% спрямо долара за една седмица. Но дори преди този срив лирата падаше спрямо долара и еврото, макар и с по-бавни темпове. В България валутата преди една година се е търгувала на българския пазар за средно 0.48 стотинки, а сега курса на черно е 0.24 стотинки! Това съобщават за ФАКТИ от Tavex.
Причината за този колапс е чисто икономически. Икономиката на Турция е в тежък дефицит, а борбата на правителството на Ердоган, чрез огромни финансови инжекции към малкия и средния бизнес, създадоха изкуствена покупателна способност, без да успят да раздвижат икономическите показатели.
С получените почти безплатно пари, повечето турци си купиха големи количества злато, защото и те самите се страхуват, че турската икономика се задъхва.
В допълнение инфлацията достигна 15.9% на годишна база през юли, което е двойно и дори тройно повече от останалите богати държави, към който Турция се причислява.
В допълнение, паниката, че имотния балон на страната ще се спука след почти десетгодишен нечуван бум на строителството кара много турци да свият потреблението си и да чакат най-лошото. А банките затънали до уши в имотни кредити да започнат да фалират.
Капката преляла чашата
Всичките тези негативни за Турция икономически фактори доведоха до голямо напрежение на международните пазари и най-вече от страна на кредиторите на турската икономика. Катализаторът на срива дойде от две страни, веднъж прясно наложените мита от страна на правителството на американския президент Доналд Тръмп, заради скандала с християнския евангелистки пастор Андрю Брънсън и втори път упоритостта и на централната банка на Турция, която до последно не вдигна основния си лихвен процент въпреки обезценяването на турската валута на паричните пазари.
Графика 1 показва лихвените проценти на ЦБ на Турция срещу ценовата инфлация на Турция
Както ясно се вижда, централната банка рязко увеличи лихвения си процент. Причината е, че докато ЕЦБ и ФЕД намалиха паричното предлагане през 2017 г., Турската централна банка продължи своята експанзивна политика под натиска на президента Ердоган.
Това, съответно води до бързо обезценяване на турската лира спрямо другите валути, което допълнително влошава ситуацията в страната, защото голяма част от дълговете на турския бизнес са деноминирани в долари и евро. Така след по-малко от година централната банка на Турция бе почти принудена да вдигне лихвения процент, в опит да избегне по-лоша ситуация, където стойността на турската лира, ще се срине извън нейния контрол.
Спасителен пояс за Турция също не се вижда на хоризонта.
Кризата в страната започна да дава отражение и на финансовите пазари в Европа, които рязко се понижиха още в понеделник. ЕЦБ от своя страна даде ясен знак, че основните банки кредитирали турски бизнеси, а именно италианската Unicredit Bank, френската BNP Paribas, както и втората най-голяма банка в Испания BBVA, са под заплаха от финансова нестабилност, което означава, че Европа може и да няма възможност се притече на помощ и да измъкне Турция от финансовата и криза.