Група български граждани, облечени в архаични и навярно нехигиенични дрехи, хванати за ръце, извършват в дъга ритуални подрусвания край Рилските езера, а дори и в едно от тях, казва в блога си Александър Андреев.
Чудо голямо.
Хорото било израз на българската идентичност, на чувството за общност между селяните-християни по времето на Османската империя, твърдят етнографите. И още: то не е единствено български танц – има го в Гърция (и думата е гръцка), има го в Сърбия, Хърватия и Македония, има го дори в Турция.
Чрез своя танцов акт участниците в хорото значи се идентифицират като българи, като селяни и християни. Първите две изглеждат очевидни, третото – никой не знае. Още повече, че хорото със сигурност има далеч по-древен, предхристиянски произход, като някакъв магически ритуал, сключващ кръг около жертвено животно.Танцьорите в Рила са излезли на въздух, направили са малко фитнес и са си попели. Всичко е прекрасно, ако не броим безразборно паркираните им автомобили сред природата и екзотичното облекло. Но всъщност – нека си носят калпаците, потурите, беневреците и цървулите – не е страшно.
Страшното е друго. Докато румънците протестират в подкрепа на правовата държава, българите друсват хорце. В подкрепа на своята идентичност.