Противно на клишетата за август се оказа, че човек винаги има какво да научи през този дремещ и мързелив месец. По принцип осмият месец от годишния календар не предлага особено интересни и нови неща. Вечната непочивка на българския премиер отново е на показ, новините са пълни с полит коректни дописки за лятната отмора на депутати и министри. Някои катерят и хвалят до небесата местните уникални природни прелести, други обикалят села и паланки, за да се смесят с народа, трети са тръгнали по събори, четвърти задължително се снимат по патриотичното Черно море. София е приятно пуста, обикалят туристи, които й придават космополитна енергия, чешитите и налудничавите изпъкват на фона на поопустелите улици, емигрантите са отново тук, обикалят роднини и кръчми и убеждават наред колко ОК са нещата. Колективно броим дните до миризмата на печените чушки. Въобще, август.
С един-два неприятни контраста, и политически нещата са си в добре известния национален канон. Премиерът никак не почива, но перманентно обикаля всякакви строителни обекти и площадки по Черноморието. Ежедневното сбиране на медийната прислуга и разпорежданията пред камера се дефинират като управление. Има си го и традиционното отскачане до София за едно бързо заседание на МС, което се очаква да впечатли приятно разпусналата аудитория. Сидеров и Симеонов се гонят и псуват по баровете и кръчмите на морето. Явно тази година първият е твърдо решил да не повтаря грешката от предходни години и да остави целия публичен терен на втория. Милицията си блокира пътища на воля и се опитва да прави тапи, дори там където това изисква особено усилие сега. Върви поредното преасфалтиране на отсечката между Ректората и паметника на Васил Левски. Броим труповете по пътищата като тази година определена новост е пренасянето на касапницата по магистралите, които допреди няколко лета бяха по-сигурни.
Има обаче и някои отлики. Най-неприятен е контраста с протестите в Румъния. Техните гурбетчии вместо да се отдадат на традиционната годишна гурме носталгия и да се занимават със съществените летни битовизми взеха, че се изсипаха по площадите на републиката и погнаха правителството. Вместо да правят зимнина, да купуват евтини стоки за дългата емигрантска есен и да седят на дълги софри на ракия и салата започнаха да се бият с полицията. От друга страна, този контраст идва в удобно време и спокойно може да бъде игнориран в седмиците на пълна забрава и отдаденост на летни занимания. Това лято лъсна и друга истина от по-локален характер. Или по-скоро я препотвърди. Министрите в България са вече вечни! Например, сривът на търговския регистър и поредния проблем с работата на агенцията по вписванията по никакъв начин не се отрази на лятната почивка на ресорния министър. Цачева надлежно сезиралата т.н. „ДАНС“ и МВР и нещата приключиха. Подхвърляте някоя версия за технически проблем, който по нашите земи винаги се представя като природен, тоест извън обсега на управлението и политическата отговорност и нещата постепенно затихват.
Политиката ни е вече така конструирана, че на практика няма причина за отстраняване на министри. Каквото и да се случва, те в крайна сметка не са виновни. Ако е някакъв проблем „надолу по веригата“ го отнася съответното лице в йерархията. Ако е нещо по-техническо, просто го обявяваме за „божа работа“, „случва се“, „ не можем да ловим снежинките във въздуха“ тип обяснение. Ако е нещо по-политическо го отнася някой от заместник-министрите, те са вече тотално заменяеми, а и бизнес лобитата подават нови светкавично. По някакви иновативни управленски причини вече се махат и съветници, нищо че те нямат никакви оперативни функции. Друг модел за оцеляване на министри е просто да игнорирате първите им няколко гафа, да оставите опозицията постоянно да им иска оставката и така просто да банализирате всичко. После съответния траги-комичен министър става част от пейзажа и в един момент просто вече никой не се сеща да иска оставка. Нещо като Ангелкова. Или пък Цачева.