Хората в Европа не са обхванати от някакво колективно националистическо опиянение. Успехите на популистите са резултат от една миграционна политика, чиито социални последици са драматични, а никой не се захваща с тях.
Френският президент тръгва към европейските избори като спасител на европейското единство – чест и почитания! Защото наистина някой трябва да се ангажира с едно творение, което не се намира в добро състояние, което поражда омраза и подигравки, включително и сред някои държави-членки, нямащи иначе нищо против финансовите помощи на ЕС. ЕС, който е една от най-добрите идеи, хрумвали някога на европейците, всъщност изобщо не функционира чак толкова зле. Само да не беше проблемът с миграцията…
В Скандинавия Макрон лично се убеди защо десните популисти участват във финландското правителство и защо крепят малцинствения кабинет в Дания. Тези популисти ще получат добри резултати и на предстоящите парламентарни избори в Швеция. Срещу това няма да помогнат никакви призиви към шведските избиратели да не гласуват за партията на „Шведските демократи".
Разбира се, че това са националисти! Но техните успехи не са израз на някакво колективно националистическо опиянение, те са резултат от една миграционна политика, която бе в съзвучие с автопортрета на ЕС като „морална суперсила". Но социалните последици от тази политика са драматични, а за тяхното преодоляване все още не се прави почти нищо.