Чувствителният българин непрекъснато и отвсякъде получава сигнали за катастрофичност.
Дори и от първия учебен ден.
Децата разбираемо се радват.
Раздават възторженост – за пред камерите - и Властниците.
Те пък сякаш все повтарят първи клас.
Тази година първокласниците са около 60 хиляди – два пъти по-малко от 1989 година, когато са били 120 хиляди.
Учениците днес общо са около 720 хиляди - за сравнение през 1989-а са били 1 милион и 350 хиляди.
В първия урок на първия учебен ден учениците от горните класове трябва да ги запознаят с тази статистика.
И ако я проумеят, ще станат добри граждани - незамърсени от крясъците по Миналото на трепетликите-приспособенци.
И тази година някои училища отидоха в Небитието – в Бургас, например, заради липса на ученици.
Но в родопското село Рибново училищните стаи са крайно недостатъчни и част от 500-те деца ще учат в столовата и по коридорите.
Мустафа Авдигов, председател на Обществения съвет на училището, каза по телевизията:
„/Тук/ детето изгражда мнение, че е нежелано още като дете и като възрастен търси реализация някъде и ще я намери извън граница, за съжаление“.
Какво излиза – в Голяма България ни е широко, обаче в Рибново им е тясно.
Само през последните 15 години са закрити над 800 училища.
Имат и друг номер: оставят някое знаменито училище да се разруши – и сетне се хвалят, че ще го ремонтират.
Умират да кърпят.
Напред към Бъдещето - с кърпене.