"Срам". "Позор". "Излагация". И още стотици словесни каламбури и разиграни диалози. Безчет иронични лайкове и многохиляден присмех. Такива реакции предизвика снимката с ръкуването между премиера Борисов и президента на САЩ Доналд Тръмп преди заседанието на ООН в Ню Йорк. Нямаме намерение да си упражняваме остроумието по темата, нито да анализираме езика на тялото. Да потърсим причината, поради която недолюбващите Борисов се нахвърлиха така стръвно върху въпросния фотос.
Сама по себе си - снимка като снимка. Но тя бе нескопосано обременена с безумни очаквания за някаква "историческа среща", която всъщност продължи колкото първия сексуален трепет на средношколец. Ако Борисов въобще има някаква вина, тя е че се пресегна през бюрото, микрофоните, табелките и кабелите, за да се ръкува с Тръмп, вместо просто да му кимне за поздрав. А спътницата му с таблета не изпуска "исторически" мигове. И мощната балканска снага на премиера бе увековечена в здрависване с най-странната птица, заставала начело на САЩ.
Напълно е възможно Борисов да е режисирал целия етюд, а сподвижницата му да е изпълнявала чинно инструкциите, както подобава на длъжността й. Все тая. Крайният резултат не бе добър и премиерът бързо се усети, разбрал за реакциите в поверената му за трети път държава. Най-напред тръгна от общото към частното. "Ама вие какво толкова очаквате да се случи на срещата на ООН...", бащински охлади очакванията на орляка родни журналисти министър-председателят.
След няколко часа обаче направи грешката да влезе в обяснителен режим за пустата снимка. "Платени тролове", "хейтъри", въобще...гадове. И така рестартира реакциите към себе си, които вече бяха прехвърлили пика си.
А "гадовете", които не харесват Борисов имат толкова малко поводи за празник. Те са склонни да превръщат в своя малка победа всеки премиерски гаф или лапсус, поради осъзнатата невъзможност да го съборят от власт. Трохи от някаква болна радост. Горчив смях. Колкото "да не сме капо". Гафовете на Борисов са като вицовете за Тодор Живков. Не променят нищо, но човек си поотпуска душата. А Борисов не просто копира Живков. Нищо чудно да последва и неговата политическа съдба. Да не бъде свален чрез избори, а когато го изисква международното положение. За ужас на "платените тролове и хейтърите" може да е в съчетание и с напредналата му възраст.
Един Господ знае...