Кубрат е симпатичен на мнозина.
Но ако иска да се превърне в истински лидер на доверие, трябва да прецизира говоренето си.
Кубрат не е лишен от остроумие – веднъж подари на Бойко шах, вместо ръкавици – какъв намек беше това, вие си отговорете.
Двамата са приятели, обаче Бойко го нямаше в зала „Армеец“ миналата събота - но там беше спортният министър Кралев и по време на мача се боксираше – с въздуха, разбира се, мяташе крошета и ъперкути, доста шантава гледка си беше.
На него Кубрат може да му подари едни свински опашчици, да си ги слага, преди да се появява на публично място.
Тъй или иначе, настървението беше видимо, сякаш всеки момент ще влизаме в Цариград.
Мнозина смятат Кубрат за продавач на патриотизъм, цяло чудо е как му остава време и за бокса.
Обичайната му мантра е колко сме велики – която, съпоставена с реалностите наоколо, изглежда като подигравка.
Кубрат реди едно и също: „Ние сме българи“, ние – това, ние - онова, всички помним, как, дори помлян от Кличко, непрекъснато повтаряше „Ние не се предаваме, продължаваме напред“.
Продължаваме напред – накъде, по дяволите?
Това казваше и след рандевуто му с този Фюри, който се оказа, че не е онзи Фюри, и накрая добави, като допълнителна екстра: „Ако сме единни, ще превърнем България в рай“!
Тази фантазия си струва да бъде коментирана.
Продължаваме напред, макар и подути от бой, макар и пълзешком – и така стигаме до Портите на Рая, така ли?
И кои точно трябва да се обединят – милионите хора, които са пребити от скотския си живот – те ли?
Та нали тъкмо за тях всяко приближение към Нормалното, да не говорим за Рая, е изначално немислимо?
Впрочем, интересно е, каква е представата на Кубрат за Рая – във всеки случай, едва ли това е зала, пълна с крещящи „юнаци“, сред които се мяркат и полуманекенки.
Съвсем друго иска той.
Обаче се оказа, че неговото лично приближение към Рая – кютека с Джошуа - ще се състои едва през 2020 година, ако изобщо се състои.
Затова съвсем нетърпимо е несръчно-лъжливото поведение на повечето от спортните ни коментатори – те не се умориха да повтарят, че нашият човек вече е главният претендент за световната титла.
Истината, за жалост, е съвсем друга – по всичко личи, че Кубрат трудно ще стигне до боксовия рай – колкото и да сме единни, поне в залата.
Пътят му до Джошуа може да се окаже по-дълъг дори от пътя до Българския Рай.
Отгоре на всичко, Кубрат си позволи да нарече Джошуа „дърво“.
Покрай всичко това, неизбежно е да се попитаме, какво, всъщност, ни продаваха мениджърите/уредниците на мача – твърдеше се, че победителят/Кубрат получава пропуск направо за мач с Джошуа - и заради това хората напълниха залата и се деряха с пълно гърло.
Излезе обаче, че продават една мечта.
Все едно да казваш, че продаваш ръкавиците на Мохамед Али, а, всъщност, да пробуташ шаха, който Кубрат подари на Бойко.
Всъщност, патриотарското говорене, особено когато е съпроводено с лъжливото спортно клише „Господ е българин“, е досадно смешно.
Спомняте си, че по време на последното световно първенство по футбол имаше и един клип, който представяше Господ като Боримечката - да реве юнашки от Небесата, че е българин.
Господ не е българин и никога няма да е – дори заради богохулството на въпросния келяв клип.
И тъй, да обобщим: ако сме единни, раят е на една педя.
Така ли е наистина?
А ние сме си и единни – от седем милиона българи около пет са единни в скотската си бедност.
Как обаче ще допълзят до Рая?
Единението си го имаме, препълнени сме с него – от трийсет години все избираме всякакви идиоти да ни дотътрят до Рая.
А той си остава все така далеч.
Непрекъснато ни прекръстваха в различни партийни измишльотини – кръстихме се в ляво, в дясно или направо на майната си – а Раят все повече и повече се отдалечаваше.
И, изобщо, дали все още му е позволено на Българина да говори за Рая – дори само това?
Хайде, един боксьор в екзалтацията си може и да изтърве нещо за някакъв Рай – но да не вземете да повярвате…
Автор: Кеворк Кеворкян