Коментар от Ясен Бояджиев за „Дойче веле“
„Не на високите цени на горивата!“, „Не на монопола!“. Под тези лозунги автошествия кръстосват градове и блокират пътища. Според протестиращите, цените се покачват, без за това да има реална причина. Управляващите трябвало някак си да се намесят, за да върнат „нормалните цени“. Като например „пипнат акциза и ДДС-то“. Но не им се искало, защото „оттам крадат“. Затова протестиращите заплашват да се съберат и да дойдат в София. И тогава на управляващите „зле им се пише“...
Държавата, в лицето на министъра на енергетиката, отговаря, че няма механизми, с които да повлияе на цените на горивата, защото те се определят от пазара. А той е либерализиран и няма как да се върне към държавна регулация.
Като да протестираш срещу лошото време
Разбира се, всяко поскъпване на масово използвана стока като горивата, което при това се отразява и на други цени, е неприятно за всички, а за някои може и да е непосилно. Но това не променя впечатлението, че този протест като цяло е безсмислен и насочен в грешна посока - нещо като да протестираш срещу лошото време или залеза на слънцето. Тук нямам предвид някои странности, които се набиват на очи около тези протести. Например: защо чак сега, когато цените минаха пиковото си повишение и тръгнаха надолу; луксозните автомобили, които се виждат ясно тук-таме в автошествията; организиращите ги на места тайнствени (познати и от други протести) синдикални образувания; повтарящите се като под индиго лозунги... Но да оставим всичко това настрана, както и натрапващото се усещане, че някой се е засилил да повтаря събитията от зимата на 2013. И да се съсредоточим върху аргументите на протестиращите.
Първо, този път (за разлика от други подобни случаи) за покачването на цените има съвсем реална причина. От началото на 2016 г. редица икономически фактори (като развитието на световната икономика и увеличеното търсене) и политически събития (като напрежението в Близкия изток, възстановяването на американските санкции срещу Иран и очакването за намаляване на предлагането) тласнаха световните петролни цени нагоре. А те (стойността на суровината) съставляват около 35-40 на сто от крайната цена на горивата по бензиностанциите. Тя, естествено, ги последва и за година се повиши с между 17 и 20%.
Не е ясно какви точно трябва да са „нормалните цени“. Но протестиращите явно си представят, че трябва да са съразмерни с доходите в България. За голямо съжаление обаче има неща, които слабо се влияят от доходите на потребителите - и суровият петрол е между тях. Особено в страни без собствено производство като нашата. В това отношение по-смислено би било недоволните да протестират за по-високи заплати.
Изглежда не се потвърждава и съмнението, че „монополът“ имал пръст в поскъпването. Защото, за разлика от друг път, цените в България не са навсякъде едни и същи. А и са категорично най-ниските в ЕС. Разликите понякога са драстични, което обяснява защо протестиращите в Благоевградско например не ходят да зареждат в съседна Гърция. Твърди се, освен това, че по-ниските цени в част от Южна България се дължат на по-евтин (по цени на едро) внос от Турция.
Пазар, ама не съвсем
И да иска, държавата не може да намали акциза (около 30% от крайната цена), защото той е на допустимия в ЕС минимум. И е съвсем права, като отказва да намали ДДС специално за горивата (20% от крайната им цена). Защото неизбежно ще последва лавина от искания за други специални изключения. И защото бюджетът се крепи основно на косвените данъци, а от него зависят заплати, социални плащания, пенсии и куп други неща, към които днешните протестиращи са също толкова чувствителни.
Държавата е права и когато, слава богу, отказва да поеме контрола върху цените. Защото тогава горивата ще изчезнат, а автошествията ще се превърнат в огромни опашки по бензиностанциите.
И все пак: когато казва, че пазарът определя цените, държавата не е съвсем честна. Защото не е защитила прозрачността и конкуренцията на този пазар в достатъчна степен, така че да спечели доверието на потребителите. А доверието също е неотменима част от добре функциониращия пазар. Управляващите системно си назначават политически зависими и послушни хора в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Именно този независим само на книга регулатор през 2016 година и началото на 2017 година на няколко пъти обяви, че е разкрил достатъчно доказателства за „наличие на картел при горивата", „синхронизиране на търговските практики“ и забранен „обмен на ценова информация". Два дни след изборите през 2017 година обаче се оказа, че доказателствата някак са се изпарили.
Държавата не е направила достатъчно и за намаляване на ограниченията при вноса на горива - както се оказа миналата година, данъчните складове (през които този внос задължително трябва да минава) са практически монополна (около 90%) собственост на фирми, свързани с единствената българска рафинерия.
Протестиращите биха могли да поискат всичко това да се промени, но не го правят. Възможно е даже да не са чували за изброените факти или пък да не се интересуват от тях.
Поуките
Сега на управляващите не им остава нищо друго, освен да се надяват, че петролът ще поевтинее. Или че поне няма да поскъпва повече. Защото добре знаят, че след сегашния протест се задават нови проблеми - сметките за парно по новите цени, ново поскъпване на газа, нови дефицити в енергетиката, които скоро неизбежно ще се отразят на цената на тока. Вероятно вече сънуват повторение на събитията от 2013 година. Ненаучената тогава поука е валидна и днес: популисткото замазване на проблемите, забавените или подменени реформи, превземането и подчиняването на институциите - всичко това рано или късно се стоварва върху главите на управляващите. Дори и когато за повишението на цените има съвсем реални и независещи от тях причини.
На протестиращите също не им остава нищо друго, освен да се надяват, че световните цени на петрола ще тръгнат надолу. Защото с протести като сегашния не се постига нищо. Има смисъл да се протестира не срещу симптомите, а срещу корените на проблемите. Иначе те се повтарят. Ако например си убеден, че те крадат - протестирай за реформи на модела, който прави кражбите възможни. Но ако сте забелязали, в България протестите срещу корупцията са редки и не свалят правителства. Протестите за цени свалят, но какво от това. Един ще падне, друг ще го смени.