Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Америка е изпълнила своята роля в Сирия – победа над Ислямска държава. Следователно следващата стъпка на Белия дом е да изтеглят всички американски войски от Сирия. Това е нещо, което нямаше да се случи, ако глобалистите все още дърпаха конците в Овалния кабинет. Помним добре как именно администрацията на Барак Обама и Хилъри Клинтън превърна Сирия в плацдарм за военните упражнения на глобалистите срещу всеки опит за функциониране на суверенна държава, вън от неолибералния консенсус. В този смисъл изтеглянето на САЩ от страната не е само победа във войната срещу джихадистите, това е спечелена битка във войната срещу глобалистите.
Безспорно е, че Башар Асад не е човек, който трябва да бъде глорифициран. В неговото управление има много проблеми. Но трябва да се отбележат две неща – първо, неговото управление, добро или лошо, е светско. Той изолира и обезсърчава ислямския фундаментализъм, който се доказа като едно от най-опасните политически и идейни обществено-религиозни разбирания за света. Второ, което обаче е много по-важно – добър или лош, това дали Асад ще остане на власт е въпрос, който касае само и единствено сирийския народ. Не е ничия работа кой и как ще управлява една суверенна държава. Това, което прави Доналд Тръмп с изтеглянето от Сирия, е удар в сърцето на неоконсервативната визия за доминацията на САЩ във вътрешните въпроси на всяка държава на планетата. Президентът гледа неоконите в очите и им доказва с действия, че тяхната политика, която разруши Ирак, Либия, Афганистан и почти подари Сирия на джихадистите, е политика, която е изчерпана. Нейното място не е на терен да разрушава нациите, нейното място е в учебниците по история. Изтеглянето от Сирия има два резултата за Доналд Тръмп – вътрешнополитически и външнополитически. Продуктът, който е за вътрешна консумация, е поредното разбутване на неоконсервативния кошер в Републиканската партия. Президентът просто продължава да натиква неоконите в ъгъла на Голямата стара партия. С още няколко такива удара и републиканците ще се събудят в една коренно обновена и освободена от клишената на глобализма партия.
Във външнополитически план изтеглянето от Сирия също е удар върху неолибералния/неоконсервативен глобалистки консенсус. Това е знак, че САЩ се отказва от глупавата прокси война, която се водеше в Сирия между Вашингтон и „бунтовниците“ (преобладаващо терористи и радикали) от една страна и Русия, Иран и Асад от друга. Цяла Сирия пламна именно заради желанието на Обама и Хилъри да дестабилизират ключова държава в региона, за да затегнат обръча срещу Москва и Техеран. На това Тръмп слага точка. Той ще продължи да играе остро срещу Иран, най-малкото, защото страната се управлява от режим, започващ всяко свое утро с призива „Смърт за Америка!“. Тръмп ще продължи и сложната си игра на охлаждане и затопляне, която играе с Москва. Но решаването на споровете между САЩ и Иран и между САЩ и Русия вече няма да се случва на територията на Сирия и за сметка на сирийския народ. Не е случайно, че Тръмп подчерта, че единствената роля на САЩ в Сирия по време на неговото управление е смазването на Ислямска държава. Всичките прокси ходове за сплашване на трети страни, чрез използването на Сирия за военен полигон, не са цел и задача на тази администрация на Белия дом.
Във външнополитически план този ход играе и друга роля – дава знак на Китай, че САЩ ще започнат да концентрират влиянието и ресурсите си в друга посока. Нечестната игра на Пекин в икономическите отношения със САЩ е толерирана и подценявана твърде дълго от глобалистите в Овалния кабинет. С действията си Тръмп показва, че този тип политика е приключена. На международната арена с всеки свой ход, включително и с изтеглянето от Сирия, Тръмп променя геополитическата архитектура на света. Ако до преди 2016 г. целият свят бе субординиран на Вашингтон, то днес вече и на най-злонамерения критик на президента е ясно, че международното положение се навигира по оста между трите военни, икономически и политически суперсили – САЩ, Китай и Русия. Това плавно изтегляне на Вашингтон от международната арена, както и връщането на способите за защита на интересите на САЩ в здравословни граници, е част от идеологическата промяна в Белия дом. Президентът Тръмп е с ясното разбиране, че САЩ е най-мощната държава в човешката история, но за разлика от предшествениците си, които искаха със сила да американизират света, Тръмп просто гледа интересите на народа си и оставя другите световни лидери да правят същото за своите народи. Тази простичка промяна във възгледите е в основата на всички геополитически сигнали, които Белия дом излъчва от две години насам.
Като цяло Тръмп води една много сложна, многоизмерна и мултифронтова война. От една страна той воюва във вътрешнополитически план срещу неолибералите, неоконсерваторите и глобалистките им медии, НПО-та и специални интереси, които отказват да пуснат властта и са готови да минат през трупове, за да си я върнат. От друга страна той внимава с интересите на военнопромишления комплекс, който има ресурса да свали всеки президент. Например Тръмп от една страна се изтегля от Сирия, което е тояга за военните концерни, но от друга сключва огромни оръжейни сделки с държави като Саудитска Арабия, с което умело размахва моркова пред прозиводителите на оръжие. С регионалните играчи, като Европейския съюз или Турция, Тръмп играе остро и безкомпромисно следва доктрината „Америка на първо място“. Голямото му геополитическо предизвикателство е внимателно да следва американските интереси, балансирайки в сложните отношения с другите две глобални суперсили – Русия и Китай. Сирия е доказателство за това – той отстъпва на Русия, за да засили натиска върху Китай.
Всички фронтове и измерения на битките, които Тръмп води, са като огромни политически водовъртежи. Те грохотно опитват да засмучат американския кораб и да го пратят на дълбините на историята. За момента президентът, като опитен капитан, умело навигира между опасностите и продължава да движи кораба към бъдещето. Дали той ще успее да изведе американската нация до по-спокойни води, или бурята от водовъртежи ще доведе до грешка, от която няма да успее да се измъкне, това е въпрос, чиято мистерия единствено времето ще може да разбули. Единственото сигурно в момента е, че президентът се намира в политически условия, в които никой в най-новата световна история не е бил. Това обрича световната политика на турболетни, но и изключително интересни времена.