Бунтар, свободен, ярък и дързък. Понякога краен. Друг път мил и разтапящ се до безкрайност. Но винаги харесван, заради смелостта да бъде себе си до край.
Такъв ще остане в сърцата на българите актьорът Иван Ласкин. Безспорно един от най-харизматичните и обичани таланти. Хората обичаха не само да го гледат и слушат, но и да четат интервютата, мненията му и постовете в социалните мрежи. Голяма част от тях се превръщаха в сензация, защото изразяваха мислите на милиони онеправдани хора. Иван бе автор на "Фрог нюз". Заради искреността му се превърна в един от най-четените автори. Думите му са толкова проникновени, че сякаш е седнал и ги е написал днес. От "Фрог нюз" си спомниха за някои от неговите мисли:
За Културата и министерството:
Културата е на последно място. Не може шофьор в Изпълнителната агенция по лекарствата да взима премия 14 000 лева и заплата 1 300 на месец. Той е един шофьор, той не е имал нито моята амбиция, нито има моето образование. Аз се опитвам също да бъда полезен, да бъда по някакъв начин будител на нещо. Не може държавата да му отделя повече пари, защото има шофьорска книжка. И аз мога да карам кола. С това не искам да обиждам ничий труд, а да поставя въпроса за справедливостта.
В министерството всичко е „на ти – дай ми”. Моля се да се тегли една черта и да се види кой театър има най-много зрители. В нашето изкуство важи принципа на капитализма. В края на краищата дори когато едно куче роди 10 малки и види, че 2 от тях не стават за нищо, ги изяжда, за да има повече мляко за другите 8. Всичко е заложено в природата, ние не можем да вървим срещу нея. Същото трябва да стане и в изкуството – да се наложи естественият подбор на Дарвин.
Времената се менят, а приемствеността е доста сложно явление, особено в тези географски ширини. Всеки смята, че светът е тръгнал от него.
Но липсва свободният дух. Той отдавна е умрял в България. Всички са зависими от тъпата си счетоводителка. Аз също не се чувствам свободен, защото съм зависим от човек, който в административната среда ми прави забележка за нещо, от което си няма никакво понятие. Човекът на изкуството трябва да е свободен. В България той е принуден да търси други начини, за да не живее на ръба на оцеляването.
За обвързаностите:
Има си определени мафиотски структури – в дублажа, директори, които взимат само свои хора, чийто талант поставям под въпрос. Аз не казвам, че съм гениален, стремя се към едно средно ниво. Фактът, че мисълта „какъв живот живея” започна да изпреварва творческото в мен, определя моето поведение, което някои нарекоха бунтарско. Казвам си мнението. Ако то ги дразни, да извадят сините УАЗ-ки и да ни натикат в Белене, ако това им е идеята. Да не говорим за реваншизма към хора като мен. Наскоро имаше някакъв скандал с един театър, след което се обаждаха на директора ми да ме накаже. Чакай малко, живеем в 2009 г., защо да ме наказва? Именно тези хора ще отидат първи в министерството, ще се обърнат като палачинки като някакви мазни плазмодии. Както са лизали гъза на комунисти, сега ще обърнат глава към задниците на десни, сини и пр. Езикът им е станал като знамето на гей формациите – по него има всякакви цветове.
За таланта:
Няма реформа в театъра. Никой не му обръща внимание, каза по БТВ актьорът Иван Ласкин, според когото театрите трябва да са училища, да носят просветление. Полуидиоти назначават шефовете на театри, заяви още Ласкин. В Министерството на културата работят 150 кияци, които не правят нищо, а чистачката взима повече талант в Народния театър. У нас каквото и да направиш, все не става, заяви той.
Народният театър не трябва да става национална институция, а само сградата му, защото в нея играят няколко артисти, които се снимат в сериали както и още няколко техни колеги, които не могат да ходят на сцената.
Отделно във Военния театър играят Ненчо и Ненка. Нямам нищо против фокусите им, даже Ненчо ми е изключително любим приятел, само че да си направят цирка. Защо хората в Кърджали и Стара Загора, където има много добри артисти и публика, да се ощетяват със субсидии за сметка на Народния театър, попита Ласкин.
За покойния Чочо Попйорданов:
Честит Имен Ден! Ти никога не забравяше моя! Днес ще отида за мренки на Места под Добринище. Довечера в твоята чиния ще има три))) Знам, че ще помръднат, Петре...знам, че ще ти харесат! Знам, че те обичам, приятелю.Честит Имен Ден!.
За България:
Държавата си заминава. Не може тийнейджърки да си тресат циците пред паметници на национални светини. Циркът в България вече е пълен. Скоро ще има революция. Но но не говоря за "сопи и кървища". "В България всеки гласува за партията НДВ – "На ‘де ду‘а ветърът". Вече не ме интересува нито политика, нито протести, нито Делян Пеевски, нито никой.
Това обаче са сериозни теми, в които не искам да навлизам, защото не ги разбирам. Не знам срещу кого да протестирам и кого да подкрепям. Нямам формирано мнение по въпроса. Аз вече живея в един затворен кръг, който не допуска граждански позиции и размахване на юмрук. Гледам си жената и децата. Умните хора избягаха от България. Тук има 300 000 нормални хора. Няма материал, както каза един бивш премиер.
За професията и колегите:
Актьорът е като изтребител, който се зарежда във въздуха от самолет-цистерна. Всички, които са създали нещо велико, са отшелници. Напускат и духовно и физически. Така се чувствам и аз. Бягам в планините и полетата. Обичам Родопите, равнините на Добруджа. Около Банкя има хубави места. Пейзажът се мени така, както никъде другаде. Европа ни завижда за това, което имаме.
В българинът патриотизма е заложен генетично. След 44-та година хората станаха страхливи. Вече не знам какво значи патриот. Аз съм умерен националист. Сегашните националисти не са моята бира. На мен не ми се играе. Не мога да разбера колеги , които искат да играят с бастуни, патерици и байпаси . Актьорът трябва да спре, когато самото му себелюбие каже: Стига толкова.
За любимата му Алекс Сърчаджиева:
"Защото толкова те обичам!
Готвиш храна, която не би вкусил дори притеснен талибан в оставка или гладен павиан със семейни проблеми!
Както и камила с анорексия!
И аз те обичам!
Защото всичко, което правиш ти е Обич!
И аз те обичам!
Пренебрегвам понякога, трошицата бадемче между зъбите ти и капчицата бозичка на блузката ти...защото те обичам!
И целувката е моя за теб, мило момиче!
Ти правиш хората добри! И мен!",
Поклон пред Иван Ласкин и неговия талант!