Турският вестник „Джумхуриет” публикува анализ от своя колумнист Мустафа Балбай, с интригуващото заглавие: „Или преклони глава, или напусни страната”.
Агенция „Фокус” публикува целия материал – без редакторска намеса:
Най-голямата опасност за една страна е следната: Младежите да търсят бъдещето си по други географски ширини.
По тази тема Турция изживява сериозна ерозия. По принцип ние сме държава, от която се емигрира; държава, която приема мигранти; както и държава, която е маршрут за транзитна миграция. Всяко едно от тях е отделен проблем.
Да отделим внимание обаче на особеностите на днешната ни емиграция от страната. В Анадола има една поговорка: „Двама емигранти са равносилни на един подпален огън”. Толкова са разрушителни последиците и проблемите от това явление.
Взелите решение да напуснат Турция могат да бъдат групирани по различни подбуди и конкретни причини.
Традиционно Турция е напускана с мотива за „един по-лесен начин на живот”.
И днес това е една от най-главните причини. Масовата емиграция в Германия от 60-те години на миналия век е началото на този керван.
В периода около последния военен преврат от 12 септември 1980 година, емигрантската вълна беше заради безопасността на живота и по политически причини.
Днес тази тенденция за емигриране отново е актуална. Заедно с емиграцията заради по-добро образование, става и масово „изтичане на мозъци”. Всяка година поне 90 хиляди младежи напускат Турция заради по-добро образоване и се устройват временно или постоянно в чужбина. За тази цел техните семейства изразходват годишно по 1,5 милиарда долара. По този показател сме на пето място в света.
***
През септември м.г. Статистическият институт на Турция оповести, че в сравнение с предходната година, броят на напусналите страната се е увеличил с 42%. Това моментално предизвика оживени коментари, като се измени самата същност на дискусията по темата.
По време на управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) се увеличи не само броят на заминаващите зад граница; нараснаха и причините да се извършва тази емиграция. Чуждестранните медии оценяват и коментират това с многозначителни заглавия, като: „Образованите младежи напускат Турция” и „Заможните прослойки се устройват да живеят зад граница”.
Управляващите се стремят да опровергаят подобни интерпретации; истината обаче е, че има такива причини. Понякога само един пример е достатъчен, за да ви даде идея за какво става дума. Напоследък в основата на притесненията на обществеността е следното: В Турция не остана никаква правна сигурност.
В Анадола има една друга поговорка: „Не се доверявай на своята красота, достатъчно е да ти се появи една гнойна пъпка; не се доверявай на богатството си, достатъчно е да пламне една искра.” При днешните условия към това трябва да се добави и следното: „Не се доверявай на свободата си, достатъчно е срещу теб да се появи един донос!”.
Правната сигурност е едно толкова важно разбиране и усещане; тя не само кара хората да бягат зад граница, тя ги кара да изнасят и своите капитали.
Известно е, че по-специално през последните 3 години капитали за милиарди турски лири са изнесени в чужбина. Неслучайно още на 21 април 2018 година президентът Реджеп Тайип Ердоган се закани: „Не можем да простим на онези, които контрабандно изнасят пари зад граница!”.
Май е прав: Укривай и не плащай данъци вътре в страната, никой нищо няма да ти каже; ако обаче изнасяш пари в чужбина – лошо.
Има и нещо друго: Някои остават в Турция, самите те; но изпращат техните деца да търсят щастието си в чужди държави.
Ако трябва да обобщим всичко това, картинката е следната: Турция се руши и пропада!
Като физическо присъствие хората се изселват в други държави, а в духовно отношение напълно се откъсват от нашата страна; те се отдалечават много силно един от друг като диалог, къса се връзката между тях.
***
Онзи ден разговарях с председателя на Дружеството за общество без насилие Ръза Сюмер и приказката ни достигна до следното обобщение: „Най-важният проблем на Турция е езикът на насилието.”
Дежурният кандидат на ПСР Бинали Йълдъръм (бивш премиер, сегашен председател на Меджлиса, кандидат за кмет на Истанбул на местните избори на 31 март – бел. на „Фокус”), изплю камъчето и резюмира ситуацията в днешна Турция от трибуната на Великото национално събрание на Турция:
„Преклони глава, гледай си кефа!”
С езика на тази власт това послание се претворява в живота по следния начин:
„Или преклони глава, или напусни страната!”.