И когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза:
Учителю, виж какви камъни и какви здания!
А Иисус му каза:
Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък върху камък, който да не се срине.
Марко 13:2-3
Привидността, която ни заслепява. Конюнктурата, която обявяваме за вечна.
Но разрушителите не закъсняват. В Юдея те идват през 70 г. сл. Хр.
Римските легиони, водени от Тит.
Пророчествата са изпълнени, Йерусалим е напълно разрушен.
Тит разпъва на кръст огромно множество хора. „И нямаше място за кръстовете, и нямаше кръстове за телата!“, разказва ужасеният свидетел Йосиф Флавий.
Храмът е съборен камък по камък. Легендата казва, че причина за това е пожарът, разтопил златото в храма.
Заради стеклият се долу в основите скъпоценен метал, римските войници не оставили камък върху камък от сградата.
Храмът, който Ирод Велики построил уж за слава на Бога, а всъщност – за своя лична слава.
Бог заслужава възхищение, а не делото на славолюбивите.
Като една днешна вавилонска кула.