От почти 30 години виждаме каква мощна двигателна сила могат да бъдат националните въпроси в Югоизточна Европа: от кървавите войни в Босна и Херцеговина и Хърватия до фарса в спора за името между Гърция и нейната северна съседка. Протестът срещу желанието на една бивша югорепублика да носи името Македония изкара по улиците толкова много хора, колкото и недоволството от последиците от дълговата криза.
Това пише в свой анализ Райнхард Везер за Франкурте Алгемайне Цайтунг.
Заради този спор преди няколко дни се разпадна управляващата ляво-дясна коалиция, която преди това беше устояла и на най-тежките удари в тези трудни за страната икономически времена. Дори и след спечеления от премиера Ципрас вот на доверие не е сигурно, че парламентът ще приеме компромиса за името Северна Македония.
Ако Преспанското споразумение се провали, много бързо ще стане ясно колко е тънка границата между фарса и трагедията: сътресенията в двете страни биха засегнали целия регион. Страната, която вече се нарича Северна Македония, е крехка държава, в която едно албанско малцинство живее в лабилен баланс със славянското мнозинство. То пък, от своя страна, е дълбоко разединено между поддръжниците на новото правителство и националистите, които преди това управляваха в продължение на 10 години.
Най-сигурният път към стабилизирането на страната е членството ѝ в НАТО - една от малкото теми, по която цари единодушие сред големите народностни групи. То обаче е възможно само ако Гърция одобри приемането на страната в пакта под новото ѝ име.