В последните години плановете на Русия се движат в посока възстановяване контрола над по-голямата част от своите бивши територии. Това ще доведе неизбежно Москва и Вашингтон обратно към конфронтация, свеждайки до нула презареждането, тъй като руското влияние в Евразия представлява пряка заплаха за възможностите на САЩ за глобално влияние, коментира в блога си Чавдар Киселинчев.
По този начин Русия е действала в продължение на цялата си история.
Определящата географска характеристика на
Русия е нейната незащитимост, което означава, че основната й стратегия е стремежът към сигурност.
За разлика от мнозинството силни и влиятелни страни, руският ключов регион – Московия, няма защитни бариери и поради това няколко пъти в исторически план е била завоювана. Поради това Русия е разширявала своите географски граници с цел да създаде стратегическо пространство между Европа и враговете, които я обкръжават. Това означава Карпатските планини, Кавказките планини и Тияншан в Средна Азия. Единствената географска дупка, се явява северноевропейската равнина, където исторически Русия е заемала колкото е възможно по-голяма територия. С други думи, за да се чувства Русия сигурна, на нея й е нужно нещо като империя.
Със създаването на империя възникват два проблема – населението и икономиката. Руските империи винаги са се сблъсквали с трудности, тъй като е трябвало да издържат многобройно население и да потискат тези, които не се приспособяват, особено тези, които не са етнически руснаци. А това води до
иманентно слаба икономика, която не може да преодолее инфраструктурните предизвикателства на обширната империя.
Това обаче никога не е пречило на Русия да бъде сериозна сила, защото често тя отдава по-голямо значение на своя военен сектор и апарата на сигурността.
Руската сила и влияние трябва да се измерват със силата на държавата и нейната способност да управлява народа. Това не е същото, като популярността на руската власт; това е възможността на руското ръководство, без значение кое е то, било царят, комунистическата партия, или премиерът да запази твърдия контрол над обществото и сигурността. Това позволява на Москва да отклонява от народното потребление ресурси за сферата на държавната безопасност и да потиска съпротивата.
Когато руското ръководство губи контрола над апарата за сигурност, тогава руските режими се сриват. Например, когато царят е загубил контрол над армията, по времето на Първата световна война, той е загубил властта и Руската империя се е разпаднала. При Сталин се наблюдаваше огромно нарушение на нормалната икономическа дейност и широко разпространилото се недоволство, но Сталин запази твърдия контрол както над апарата за сигурност, така и над армията.
Москва и днес използва същата логика и стратегия.
Когато Путин дойде на власт през 1999 година, Русия беше в разпад и уязвима пред лицето на другите световни сили. За да възстанови стабилността в Русия и в крайна сметка да я върне на мястото й на световната сцена, Путин отначало консолидира властта на Кремъл в самата страна, което означаваше икономическа, политическа и социална консолидация. Това стана след като той реорганизира и засили апарата на службите за сигурност, което му даде големи възможности да доминира над хората в рамките на една политическа партия, а също така да премахне чуждестранното влияние в икономиката и да създаде култ на личността в народа. След това Путин се прицели към създаване на Руска империя, с цел да осигури бъдещето на страната и това беше въпрос не на самомнение на Путин, а въпрос на национална сигурност, произтичащ от дълбочината на вековете, в които е имало точно такива исторически прецеденти.
Владимир Путин стана свидетел на това, как САЩ посегнаха на територии, които Русия смята за абсолютно необходими за собственото си оцеляване.
Вашингтон помогна мнозинството страни от Централна Европа и бившите съветски прибалтийски републики да влязат в НАТО и ЕС; поддържаше цветните революции в Украйна, Грузия и Киргистан; създаде военни бази в Централна Азия и обяви плановете си за противоракетна отбрана в Централна Европа. За Русия всичко това изглеждаше, като че ли САЩ изяждат периферията, за да направят Москва уязвима.
През последните 6 години,
Русия успя да окаже противодействие в повечето бивши съветски републики.
Една от причините за този успех беше, че САЩ бяха заети с войните в Афганистан и Ирак. В един момент САЩ установиха, че Руската империя се възстановява.
Путин заяви, че Русия ще оформи своите отношения с бившите съветски републики чрез създаването на Евразийски съюз. Едва сега Русия се оказа в състояние, когато може да започне да реализира тази имперска идея, като това ще стане на основата на съществуващите обединения около Москва, като митническия съюз, съюзната държава/ Русия и Беларус/, и организацията на Договора за колективна сигурност.
Кремъл има намерение да направи така, щото Евразийският съюз да се окаже напълно сформиран към 2015 година, когато, както смята Русия, САЩ отново ще обърнат своето активно внимание на Евразия. Тогава ще настъпи значително намаляване на американските войски в Афганистан и военното и дипломатическо внимание на Вашингтон ще бъде насочено към Централна Азия. Към 2015 година трябва да бъдат подготвени за разполагане американските обекти на ПРО в Централна Европа. За Русия това означава появата на проамерикански фронт на границите на бившия Съветски съюз и на бъдещия Евразийски съюз. Това създава нова версия на Руска империя, което ще съвпадне с консолидацията на американското влияние на периферията на тази нова империя, което по всяка вероятност ще създаде нова враждебност между Вашингтон и Москва.
Това може да създаде и условия за нова версия на Студената война. Другата причина, която подтиква Путин по въпроса за възстановяване на Руската империя е в това, че той знае, че когато
Русия бъде атакувана в следващата криза, почти сигурно е, че тя ще бъде в условията на демографска катастрофа.
Русия има едни от най-лошите в света показатели на демографски прираст. Ето защо Путин прави опити да обезопаси Русия сега, преди да е настъпила демографската криза, която окончателно ще я отслаби. Обаче взимайки под внимание демографската ситуация, Русия ще може да поддържа своя прираст в отношение на сила и влияние, като минимум още едно поколение.
Това означава, че следващите няколко години ще бъдат последният велик момент за Русия – момент, който ще бъде съпроводен с връщането на Русия на световната арена като регионална империя. И това ще доведе до нейната нова конфронтация с американската империя.
Чавдар Киселинчев
http://kiselinchev.blog.bg/