Това вече беше Господ – с нежен и галещ глас като тих повей.
Докосващият глас на Бога-Слово.
Небесният Баща, който нежно говори в сърцето на детето си.
За някои самата мисъл за това е лудост – как така Бог може да говори?
„Когато говориш на Бог е молитва, а когато Бог ти говори на теб – това вече е лудост“.
Някакви прекалено умни, за да вярват в Бог хора така твърдят.
Но са оставили своята закачка някак недовършена.
Логично е редно да се попита:
Не е ли лудост да говориш на Бог, ако той не може да ти отговори?
Не е ли умряла работа такъв един бог?
Какъв е смисълът изобщо да се молиш, ако знаеш, че няма да има отговор?
“И Словото бе Бог”.
Богът-Слово, Който говори.
А който има сърце, той нека да слуша.