Коментар на Александър Лазаров, предприемач
През последните месеци държавата, в лицето на НАП, сериозно реши най-накрая да спечели състезанието със „сивата икономика“. Чудесно! Всички ние, които се занимаваме с бизнес, приветстваме тази инициатива.
И наистина - по-малко сива икономика означава повече приходи в хазната, а от там - повече блага за всички нас. А и кой ли бизнесмен не би искал да работи спокойно „на светло“ и да не се оглежда през рамо на всеки пет минути за някоя „страховита“ проверка?
Така поне е на теория. Но както знаем - теорията и практиката са две различни неща. Затова, нека сега разгледаме практиката, тъй като ние живеем по-скоро в нея. Както изглежда обаче, НАП, като че ли живеят изцяло само в теорията. Може би за това и новият им „кон“ в горното състезание - Наредба Н-18/2006 - тича само на теория. На практика той е спънат и няма да успее дори да стартира... Да видим защо. И така:
1. Според НАП, „Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за
реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне
и/или извършване на плащане.
Накратко - всеки софтуер, който се използва за отчитане или водене на статистика за продадените стоки или услуги в обект, в който има касов апарат, е СУПТО. Интересното тук е, че НАП не прави разлика между това за каква цел и под каква форма се води тази отчетност. От официалните
въпроси и отговори в сайта www.nap.bg става ясно, че дори и да издавате касови бонове в ръчен режим, а да използвате софтуер, за да си водите вътрешна отчетност, то този софтуер е СУПТО и трябва да отговаря на определени изисквания. Нещо повече - щом този софтуер е СУПТО, то вие
на практика вече няма да можете да пускате касови бонове в ръчен режим, а самият софтуер ще трябва да го прави.
Какво означава всичко това? Казано на прост език - ако имате касов апарат и съвестно пускате през него бележки, а на един компютър отстрани въвеждате в една таблица на Excel какво сте продали, то вече няма да имате право да работите така. За да сте изрядни, ще трябва да изберете - или да закупите софтуер от одобрения списък на НАП (вж. по-долу) и чрез него да управлявате продажбите си, или да замените електронната си таблица с такава на хартия. За НАП старият бакалски
тефтер не е софтуер и поради това, все още, употребата му не е забранена.
2. В практиката много търговци и сега използват СУПТО под различни форми. На пазара изборът от подобни софтуери е огромен и много хора са избрали да улеснят работния си процес посредством една или друга компютърна програма. Това разнообразие обаче затруднява НАП в желанието му да „държи всичко под око“. Ето защо приходната агенция реши да обяви списък с „одобрен“ софтуер, като търговците ще трябва да ползват само програми, включени в този списък. Списъкът вече е
публикуван в Уеб сайта на НАП www.nap.bg -> Електронни услуги на НАП -> Услуги със свободен достъп -> Публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС.
Към момента на написване на настоящия материал в списъка фигурират... 12 одобрени програми, като една част от тях са различни версии на един и същ софтуер.
Тук възникват няколко въпроса:
Първо - какво става, ако вече използвате предишна версия на някоя от програмите, надлежно закупена и притежавана от вас? В този случай можете да се считате за късметлии, защото ще ви се наложи „само“ повторно да закупите по-новата, одобрена версия. За съжаление, почти всички публикувани до сега програми са обвързани с месечен абонамент, който варира между 20 и 200 лв./месец за един компютър. Но пък, какво е този разход за проспериращия и „бъкан с пари” български бизнесмен?
Второ - какво става, ако използвате софтуер, който не е включен в списъка? Той може да е бил разработен специално за вас, закупен от чужд производител, просто изтеглен от Интернет и пр. Тук става по-лошо. Ще се наложи да изберете - или да се откажете от софтуер въобще, или да закупите такъв от списъка. Старата ви програма, с която всички сте свикнали и в която може да имате информация за години назад, отива безвъзвратно в небитието. Дори да я запазите за бъдещи справки,
желателно е това да е на отделен компютър, по-далеч от касовия ви апарат и очите на НАП. Цялата номенклатура, доставчици, клиенти, отстъпки, рецепти и т.н. ще трябва да бъдат прехвърлени в новия софтуер. Честито!
И трето - какво става, ако старият ви софтуер не е сред одобрените, но никой от тези в списъка не отговаря на вашите нужди и не е приложим във вашата работа? Ето тук вече е наистина страшно!... Ще ми се да имах отговор на този въпрос или да можех да намеря такъв някъде, но уви! Мога да кажа само, че в този случай здраво сте загазили... Дори да искате сами да регистрирате програмата, която ползвате, това не е позволено, освен ако не сте официален нейн производител или дистрибутор. Именно тук „спънатият кон“ на НАП окончателно заравя муцуната си в пясъка...
3. Какъвто и софтуер да изберете от одобрения списък, важното е, че имате 7-дневен срок от инсталирането му, за да го обявите в НАП със специална декларация - Приложение 32 към наредба Н-18/2006 г. В случай че в последствие промените софтуера, ще трябва да подадете подобна декларация отново. Първоначалната регистрация обаче трябва да стане в определените от НАП срокове:
„Март 2019 г. – изтича срокът за всички, които са регистрирани по ЗДДС, с изключение на лицата, използващи ЕСФП и ИАСУТД.
Юни 2019 г. – изтича срокът за нерегистрираните по ЗДДС лица и лицата, използващи ЕСФП.
Декември 2019 г. – изтича срокът лицата, които за отчитане на продажбите използват интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
4. НАП ще има право на внезапни и пълни проверки на софтуера и компютъра ви:
„Чл. 52и. (Нов- ДВ, бр. 80 от 2018 г.)
(1) При извършване на проверка в търговски обект лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни по искане от орган по приходите незабавно да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер - сървъри, работни станции, ФУ и др. В случай че местонахождението на част от устройствата е извън проверявания обект, до тях следва незабавно да се осигури отдалечен достъп.
(2) Когато софтуерът е инсталиран в среда на задълженото лице (собствена или наета) и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, същото е длъжно незабавно да осигури:
1. достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“;
2. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните БД на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, независимо от местонахождението
на БД.“
5. Какво става, ако не искате или просто не можете да спазите новата разпоредба? Както обикновено, и този път законодателят не е помислил за това как бизнесът ще отговори на изискванията, но е
предвидил строги санкции за тяхното неизпълнение. Темата се третира в ЗДДС и по-специално в чл. 185б и чл. 186, ал. 1, т.5:
„Чл. 185б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) (1) На лице, което използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция - от 10 000 до 20 000 лв.;
„Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: ...5. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16.
И така, какво стана ясно от казаното до тук?
На първо място, освен с разходите по подмяната на касовите си апарати, през 2019 г. бизнесът ще бъде натоварен и с допълнителни разходи по подмяна на софтуера си за управление на продажбите.
На второ място - наличните и одобрени от НАП софтуери далеч не отговарят на всички нужди на бизнеса, което ще доведе до блокиране на работата на хиляди малки и големи предприятия. Част от тези предприятия вероятно ще предпочетат да не спазят изискванията на НАП, но да продължат да работят, което пък ще доведе до заплаха от санкции за тях.
И на трето място - както обикновено, нито едно от новите изисквания към бизнеса не изглежда ефективно да възпира тези, които просто не желаят да пуснат една или повече касови бележки.
Както казахме в началото - новият „състезателен кон“ на НАП изглежда спънат още на старта. Че няма да финишира преди сивата икономика - това е ясно.
По-лошото е, че падайки в прахта, той ще повлече със себе си не някой друг, а именно честните предприемачи, които в желанието си да са изрядни ще заложат именно на него.