И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам къде да събера плодовете си.
И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
А Бог му рече: Глупако! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?
Лука 12:16-20
Нищо под това небе не е наше завинаги.
Тук няма нищо „завинаги“.
Всичко е временно. Хората също сме временни. А понякога сме внезапно временни.
Единственото сигурно нещо след раждането ни е смъртта.
Ние го знаем. Но предпочитаме да захвърлим това знание в килера на нашия ум.
И да гоним успеха – както го разбираме.
И не мислим, че единственият сигурен успех в живота е да бъдем в мир със Създателя.
Когато застанем пред Господ, да застанем като Негови приятели.
Останалото е прах и гонене на вятъра.