Откровение 20:14
Всичко и всеки носи своята присъда в себе си.
Времето е временно и изтича между пръстите ни като пясък.
Социалните ни позиции са временна привидност, мираж в пустинята на земния живот.
Видимите, временни неща са само отглас, ехо на невидимите за очите ни, вечни измерения.
Видимото е преходно.
Умираме по малко всеки ден. Телата ни ще се превърнат в пясък, в пръст.
Смъртни са телата ни, от пръстта идват и в пръстта се връщат.
Това е присъдата на тлението и в нея няма изключения.
Единственото сигурно нещо след началото – това е краят.
Но краят не идва със смъртта.
Смъртта е измамна. Защото и смъртта е смъртна.
Тя не е вечна, на нея няма да й бъде позволено да премине във вечността.
Кой унищожи смъртта?
„Нашият Спасител Христос Иисус унищожи смъртта“, напомня ни апостол Павел.
Това нека да помним в дните, в които си спомняме за своите скъпи покойници.
Първата смърт не е краят.
Втора смърт няма, ако вярваш в Христос.
Автор: Александър Урумов
Източник: urumov.bg