Смъртта е смъртна

Откровение 20:14

Всичко и всеки носи своята присъда в себе си.

Времето е временно и изтича между пръстите ни като пясък.

Социалните ни позиции са временна привидност, мираж в пустинята на земния живот.

Видимите, временни неща са само отглас, ехо на невидимите за очите ни, вечни измерения.

Видимото е преходно.

Умираме по малко всеки ден. Телата ни ще се превърнат в пясък, в пръст.

Смъртни са телата ни, от пръстта идват и в пръстта се връщат.

Това е присъдата на тлението и в нея няма изключения.

Единственото сигурно нещо след началото – това е краят.

Но краят не идва със смъртта.

Смъртта е измамна. Защото и смъртта е смъртна.

Тя не е вечна, на нея няма да й бъде позволено да премине във вечността.

Кой унищожи смъртта?

„Нашият Спасител Христос Иисус унищожи смъртта“, напомня ни апостол Павел.

Това нека да помним в дните, в които си спомняме за своите скъпи покойници.

Първата смърт не е краят.

Втора смърт няма, ако вярваш в Христос.

Автор: Александър Урумов

Източник: urumov.bg