Брекзитът изяде главите на двама британски министър-председатели, а накрая ще изяде и децата си - както повечето революции. Той е вирус-убиец, който опустошава политическата система на Острова, пише Барбара Везел.
Място за злорадство тук няма. Но абсурдното представление, което ни беше изнесено при третия опит за приемане на сделката за Брекзит, завършил отново с поражение за Тереза Мей, ни кара да изпитваме известно задоволство. Ако - с подкупи, заплахи или обещанието ѝ да подаде оставка - британската министър-председателка беше успяла да прокара това споразумение, в очите на мнозина тя все още можеше да изглежда като героиня. Сега обаче е ясно, че Мей загуби всичко - битката си за някакъв регулиран Брекзит, поста си и доверието на хората.
Върхът на лицемерието
Върхът на лицемерието пък беше достигнат, когато няколко души от редиците на торите и най-остри критици на британската министър-председателка, вкл. хардлайнерът Борис Джонсън, се обърнаха на 180 градуса и решиха да подкрепят сделката с Брюксел. Те просто бяха надушили предстоящата смяна на властта, след като Тереза Мей предложи да подаде оставка.
Всички те твърдят, че се водят от интересите на страната, но мислят най-вече за собствените си интереси, за кариерата и инвестиционните си фондове. Но също и битката на Тереза Мей беше преди всичко за партията ѝ, а не за гражданите. В обръщението си към депутатите, в което ги призова да подкрепят споразумението, тя говори за благото на Великобритания, но имаше предвид само торите.
Все още ли Мей не е разбрала, че нейната партия отдавна я е захвърлила на бунището на историята? Тя продължава да упорства, а цялата тази драма се превръща в нещо средно между театър на абсурда и треторазряден футбол. Същите консервативни политици отхвърлят втори референдум за Брекзит като недемократичен, но в същото време не намират нищо нередно в това парламентът да гласува дотогава, докато не бъде постигнат резултат, който да им харесва. Мнозинството британци не би трябвало да наблюдават всичко това така безучастно. Но очевидно този народ е по-търпелив, отколкото изглежда.
Все още има изход
Ако парламентът в понеделник успее да постигне някакъв компромис, който Тереза Мей или нейният заместник представят още тази седмица в Брюксел, а ЕС направи усилие да надскочи собствената си сянка, може да бъде предотвратено най-лошото - твърд Брекзит още на 12 април с всички последици от това за бъдещите отношения.
Изминалите две години бяха един безкраен стрес за всички участници, засили се усещането за непредсказуемост и предстояща катастрофа. Напускането на ЕС се оказа доста деструктивно начинание, а битката за постигане на договор, който трябва да регламентира бъдещите търговски отношения между Великобритания и ЕС, ще бъде не по-малко трудна задача.
Брекзитът показа всички слабости на системата на Острова и безмилостно разголи слабостта на политическата класа. Правителството не е в състояние да управлява, защото е напълно разединено. Поведението на Тереза Мей е катастрофално - тя не е склонна на никакви компромиси и не умее да кове мнозинства. Упорството е единственото ѝ оръжие.
Консервативната партия мисли само как да запази властта и се оставя да бъде водена от националистическо-идентитарни идеологии. Начело на лейбъристите пък е старата марксистка гвардия, чиито светоглед е замръзнал някъде около 1975 година. И двете партии не са в състояние да се преборят с кризата, породена от Брекзит. Дори в последната минута да бъде намерен някакъв що годе разумен компромис, посятото в политическата система семе на разрухата ще покълне. Брекзитът отслабва политическия център и подсилва крайните политически сили, а гласът на фанатиците започва да заглушава този на умерените политици.
Дилемата на ЕС
Брекзитът вече провали двама министър-председатели. Накрая той ще изяде и децата си, както и другите революции преди него. Брекзитът действа като вирус-убиец, който опустошава политическия ландшафт на Великобритания. И ЕС се страхува той да не зарази и други. Точно това ще бъде и залогът, когато на кризисната среща на върха след 10 дни се решава дали британците да не получат още един последен шанс. ЕС трябва да реши за себе си какво иска - да сложи ужасен край на сагата с Брекзита, или да продължи ужасът безкрай.