От стотици години Германия е родина и на много роми и синти. Което обаче изобщо не пречи те да не са приети за част от обществото. Точно обратното: представителите на това малцинство често са дискриминирани и маргинализирани. Но германското правителство е решено да реши този въпрос - през тази седмица заработи назначена от него 11-членна експертна комисия, която най-късно до началото на 2021 година трябва да предложи ефективни мерки срещу расизма над роми, синти и други малцинствени представители, които биват стигматизирани като "цигани".
Подценявани последици
Франк Ройтер от Университета в Хайделберг е член на новата комисия. "Както в обществото, така и в научните среди темата дълго време беше пренебрегвана. Освен това, за разлика от Холокоста при евреите, геноцидът над ромите и синтите беше официално признат чак след десетилетия", казва той.
От 25 години Ройтер работи с роми и синти. Именно неговият опит в тази област и многобройните му срещи и разговори, вкл. с оцелели от геноцида роми и синти, са го накарали да се ангажира и с новата експертна комисия. "В научно и човешко отношение тази работа беше много емоционална и ми даде да разбера колко разрушителен може да бъде антициганизмът", споделя той за „Дойче веле“.
В експертната комисия са включени и представители на синтите и ромите, макар това да не става ясно от прессъобщението на германското вътрешно министерство. Това изобщо не е важно, казва за ДВ Блума Майнхард. "Приветствам инициативата на федералното правителство, но Ви моля да говорите с нас, а не за нас", призовава тя.
"Краде ли?"
57-годишната Блума Майнхард от родена във Вупертал, но живее отдавна в Холандия, където се чувства значително по-малко дискриминирана. "Когато вляза в някой супермаркет в Германия, веднага усещам върху себе си подозрителни погледи, които сякаш питат: "Тази дали ще краде? Този много неприятен вид расизъм е причина за това много роми и синти да се капсулират", казва тя.
Друг пример за дискриминация е печално известният случай с една жена от ромски произход, която си търсела жилище. За него писаха много германски медии. Молбата ѝ за жилище била отхвърлена от една агенция заради нейния етнически произход. Станалата обществено достояние вътрешна отметка на агенцията гласи: "Има вид на циганка, най-добре да ѝ бъде отказано".
Обичайните клишета
През годините се е оформила една изкривена картина за представителите на това малцинство. Най-кратко тя включва следните три характеристики: бедност, безработица, престъпност. Едно представително проучване от 2018 година показва до каква степан тези нагласи са разпространени в германското общество днес: 60 процента от анкетираните 2 500 души са посочили, че ромите и синтите имат склонност да извършват престъпления.
Това клише обаче е несправедливо едновременно по две причини. От една страна то внушава, че тези хора сами са си виновни за тяхното незавидно положение. Но при много роми то е следствие именно от това, че са дискриминирани и оставени без всякаква перспектива. От друга страна се лепи етикет на целия етнос, макар ромите да не са хомогенна общност. "В Германия има толкова много и толкова различни групи от роми и синти, че е трудно те да бъдат разглеждани като нещо хомогенно", казва Франк Ройтер.
Въпреки някои подобрения от последните години, все още в германското общество съществуват много предразсъдъци. Антициганизмът живее не само в главите на много хора, но се забелязва също и в действията на институциите, заключава историкът от Хайделберг и член на новата експертна комисия "Антициганизъм".