И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и доведе пред Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му.
И Саул му каза:
Чий син си, младежо?
А Давид отговори: Син съм на слугата ти, витлеемеца Есей.
1 Царе 17:57-58
Странно е, че цар Саул не бе запомнил Давид.
Странно е, защото изкусният арфист Давид вече бе викан в царския
двор, за да свири на Саул.
Библията казва, че царят бе измъчван от зъл дух, а звукът на
Давидовата арфа го караше да стои далеч от царя.
И въпреки това, Саул не си беше направил труда да види по-добре това
момче, да го допусне до себе си. Просто за да си поговори с него и да му
покаже доброто си отношение към неговия талант и старание.
Царят не си беше направил труда да попита Давид чий син е тогава,
когато го изпрати на сигурна смърт срещу Голиат – или така очакваше.
Но когато Давид се завърна като победител, тогава вече Саул поиска да научи повече за него.
Слабите лидери се разпознават по това, че не забелязват качествените хора около себе си.
Автор: Александър Урумов
Източник: urumov.bg