Ако някой желае плячката на злите, това го определя като безбожник.
Той може да си мисли, че е християнин, но Божието Слово казва –
безбожник е.
Стремежите също ни определят, защото оттам извират делата ни.
Затова се казва „не пожелавай“, защото пожеланията раждат
действията.
В невидимите измерения се ражда реалността край нас, и в нас.
И коренът също живее в невидимите измерения на земните недра.
Коренът, който дава плод.
Не е ли чудно това определение? Та нали много добре знаем, че клоните
са тези, които се обкичват първо с цветове, а после – и с плодове?
А Соломон в своите Притчи твърди, че коренът на праведния дава плод.
Защо?
Най-вероятно защото Божието Слово винаги сочи към източника.
Божието Слово винаги сочи към невидимото, от което се ражда видимото.
Източник на сила и здравина, на жизненост, на свежи сокове – това е коренът.
Здрава ли е основата – плодове ще има.
И тези плодове ще бъдат здрави плодове!
Автор: Александър Урумов
Източник: urumov.bg