И докараха магаренцето при Иисус и метнаха дрехите си върху него, и Той го възседна.
И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от полята. И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад викаха:
Благословен, който иде в Господното име! Благословено царството на баща ни Давида /което иде в Господното име/! Осанна във висините!
Марко 11:7-10
Сънародниците на Иисус очакваха да видят Давидовото царство.
Давидовото царство са обединените земи на 12-те Израилеви племена. Единствен цар Давид успява да обедини племената и земите на
Израил.
При неговия внук царството се разделя на Южно и Северно – Юда и
Израил.
Оттогава евреите чакат. И затова те се поклониха на Месията –
поклониха му се като на Цар и потомък Давидов.
Но не на кон влезе Царят, а на магаренце – работен добитък, а не
царствен.
И не дойде да му служат, а дойде да послужи.
Не за трон, а за кръст дойде.
Не за скиптър в ръцете, а за пирони на кръста.
Защото Небесният Цар не си представя царството без нас.