Очаква ли ни нещо различно на и след евроизборите? Какви ще бъдат кампаниите на партиите? Ще успее ли БСП да победи ГЕРБ на предстоящите евроизбори и до какво ще доведе това, ако се случи? Ще отиде ли Делян Пеевски в Европейския парламент като евродепутат? За всичко това и още много от ФАКТИ разговаряхме с експерта по политически маркетинг и ПР Арман Бабикян.
- Господин Бабикян, предстоят избори за Европейски парламент. Смятате ли, че на тези избори може да се случи нещо изненадващо, което не се е случвало досега? И ако да, какво може да бъде то?
- Лично аз не очаквам изненади. Има около две заинтересовани страни в тези избори и това са БСП и ГЕРБ. Те са заинтересовани най-вече във вътрешнополитически план. БСП търсят повод при пет гласа повече да поискат предсрочни избори, ГЕРБ при пет гласа повече да потвърдят, че трябва да довършат мандата си. ДПС ще вкара най-вероятно толкова мандата, колкото и досега са вкарвали.
Всъщност единствената изненада може да настъпи, ако Мустафа Карадайъ остане евродепутат. Тогава вероятно ще се търси нов председател на ДПС, но тази изненада не е свързана с изборен процес, колкото с вътрешнопартийни размествания в рамките на движението, но това в сферата на гаданията, няма как да правим прогнози в това отношение. Почти всички избиратели, не само в България, но в голяма степен у нас, гледат на тези избори като на генерална репетиция и като на национално представително социологическо проучване за лидиране в българския политически живот.
- Традиционно, дори и на такива избори, които не са български парламентарни, някои партии говорят за пенсии и заплати, което няма пряка връзка с работата на евродепутатите. Считате ли, че е възможно отново да се използват такива прийоми за печелене на гласоподаватели?
- О, със сигурност да! Със сигурност огромна част от темите ще са свързани с вътрешния социален, икономически и политически живот като цяло. По-скоро изключение ще са гласовете, които обсъждат общоевропейски теми. Факт е, че Европейският парламент е български точно толкова, колкото е шведски и немски за шведите и немците например, но в България все още не се възприема по този начин. Българските евродепутати се възприемат като откомандировани някъде, за да живеят добре, да получават европейски заплати, да отстояват някаква си политика, която не е много ясна за хората у нас. Това е тъжно, защото след толкова години членство в Европейския съюз, все още казваме ''ами те в Европа'' и ''ние в България''. Това се е превърнало в част от речта или по-скоро не е излязло от речта ни, което издава манталитет на хора, които се държат като кандидати за членство в Европейския съюз, а не като негови действащи членове. Това наистина е тъжна констатация, но е факт.
Все още се държим като хора, които избираме. Ние отдавна сме избрали. Стотици хиляди българи избраха, за нещастие тръгвайки си от България. Те избраха много ясна посока, тази на Европейския съюз, разбирайки, че това е общ наш дом.
Те не тръгнаха към Новоросийск или Москва, тръгнаха точно към Европа, там се чувстват свободни, там се чувстват оценени, там живеят в порядък, независимо дали по-бедно или по-богато, независимо дали са част от сивото вещество на развити компании или са част от помощния персонал, там те се чувстват в порядък. Има организирани държави, които са създали правила, а те се спазват. У нас няма нищо подобно.
- Последните проучвания на Галъп и Тренд сочат, че БСП изпреварва ГЕРБ, макар и с малко. Вашите усещания за нагласите на българина съвпадат ли с тези проучвания?
- В някаква степен да, защото наистина резултатът е изравнен. Това не е така, защото БСП прави невероятни неща под ръководството на Нинова, а защото ГЕРБ спадат и те спадат по обясними и логични причини. Спадат, защото корупцията започна да лъсва на битово ниво дори. Това не е крадене в размер на стотици милиони или просто милиони от някакви проекти, които са далеч от съзнанието на българина. Българинът се възмущава тихо, но продължава да си реже салатата. Когато обаче нещата опрат до суджука от Добрич или до апартамента и балкона, нещата са прости за разбиране и хората си дават сметка, че краденето се извършва дори на битово ниво. Наясно са, че правилата не са валидни за онези ''горе'', същите, заради които ги преследват тях ''долу''. Няма как човек да събере в съзнанието дори на по-слабо грамотните, че може да изпратиш данъчни на преоблечени като хора играещи народни танци, заради билет от лев и петдесет, а в същото време, видиш ли, да имат проблем да влязат на балкона на шефа на КПКОНПИ. Политическият ни дискурс влезе в ритъма на песни като ''За кокошка няма прошка, за милиони няма закони'', превърнаха се във фолклор. В мига, в който се превърнат във фолклор, трудно човек да може да обясни всичко останало.
- В този ред на мисли ''Апартаментгейт'' ще повлияе ли на твърдия електорат на ГЕРБ, а в същото време и на този на ВМРО, тъй като в последните дни скандалът обхвана и тях заради недекларираната тераса на Красимир Каракачанов?
- Със сигурност на електората на ГЕРБ влияе и вече е оказал влияние този скандал, а той няма и изгледи да спре. Дотолкова доколкото вече 10 години тази партия е на власт и е генерирала огромни обеми от нерегламентирани връзки, търговия с влияние, чисто битова корупция и лобизъм, който очевидно е възмезден. Същото е валидно и за другите партии минали или пребиваващи във властта. Влияе точно на твърдото ядро в ГЕРБ, защото те чуха разногласие в ГЕРБ. Те не са свикнали на такова нещо. Това е вертикална партия, с един ''цар Слънце'', който решава всичко. Монотеистична партия от диктаторски тип и да чуеш Цветанов, който казва едно, а Томислав Дончев друго, Фандъкова едно, от другия лагер трето, това са сигнали, които объркват в такъв тип партия. Хората в нея започват да се ослушват откъде духа вятърът, кой е новият вятър, дали съм на правилното място, дали съм в правилния лагер, абе да не би да ми изстине службата, да не би да има вътрешнополитическа чистка в рамките на партията. Това е нещо като онова в БКП, което някога се е наричало търсене на врага с партиен билет. В ГЕРБ това е особено видимо, защото партията и държавата са се слели точно както при БКП. В този смисъл, практиките на ГЕРБ и БСП не се различават почти по нищо, като изключим това, че при ГЕРБ се получи един продължителен период на еднолично управление, което не признава и остатъци от демокрация. В БСП винаги е имало скандали, винаги е имало хора като Кадиев, като Татяна Дончева, хора опитващи се да играят проевропейска социалдемокрация или китайски социализъм. Там винаги е имало разногласие, което е нормално в рамките на демократичния процес. В ГЕРБ такова нещо няма. В ГЕРБ има ''каза Борисов'', с което демокрацията започва и приключва. Там има състезание, кой е по-близо до него, кой е по-далеч от него. Така че.. тъжно е това, което се е случило на България, а не това, което се случва на ГЕРБ.
- Ако на тези избори има победител различен от ГЕРБ, очаквате ли да се стигне до оставка на правителството и респективно до предсрочни парламентарни избори?
- Очаквам предсрочни избори, не съм сигурен колко това ще е в резултат от евроизборите, но предсрочни избори са много възможни в България, защото хората просто не желаят да бъдат управлявани по този начин вече. Не от този човек просто, а по този начин. Уточнявам това, защото ако утре Нинова е министър-председател на България и тя управлява по този начин, тя няма да издържи и десет месеца, не десет години. В този смисъл въпросът ''КОЙ'', който беше актуален на протестните разходки срещу кабинета ''Орешарски'', протестът на ''умните и красивите'', днес е заменен с по-тежък въпрос. Този въпрос е ''как'', как искат и как не искат да бъдат управлявани хората. Така че илюзията, че видиш ли, някой ще предпочете БСП вместо ГЕРБ, просто защото нещо сме олевели или сме одеснели, няма нищо общо с действителността. Хората просто не искат така.
- Тоест според Вас Нинова не може да бъде Борисов толкова дълго време?
- Никой не може да бъде Борисов толкова дълго време. Хората повече не искат така. Чрез корупция, заплахи, постове, не искат тази вертикална структура изкупила демокрацията ни, съсипала правосъдието ни, изкривила до неузнаваемост модела на свободна пазарна конкуренция. От България масово си тръгват сериозни фирми, някои от тях просто ''прескачат'' Дунава и отиват до Румъния. Това означава, че не са загубили интереса си към региона, но се притесняват да държат парите си в България. У нас пазарът се развива не по правилата на конкуренцията, а по правилата на това кого познаваш. Нямаме базисни фундаменти на една демократична страна. Когато правосъдието има този съсипан вид, когато демократичният процес на изборите е поставен под съмнение заради множеството злоупотреби, контролираният вот, когато свободният пазар е под съмнение, когато медиите са до такава степен монополизирани под властта на управляващите. Ами ето ги четирите фундамента, на които стои ''къщичката'' наречена демокрация. В България те са руинирали и четирите.
- В този ред на мисли и илюстрирайки така тъжно картината в България, как си обяснявате поведението на българския избирател в последните години, в които имаше избори, а именно отново и отново да поставя ГЕРБ и БСП на челните места и по този начин да ги овластява, въпреки регреса, в който тънем десетилетия наред?
- Българският избирател си избираше лесния вариант. Лесният вариант се избира, когато някой убедително ви даде аргумента ''ами то няма кой'', аргументът ''то няма кой'' не е аргумент, защото изборът между зло или по-голямо зло, безсилието да нямаш избор, очевидно поставя въпрос пред гражданите и гражданското общество. Как така няма кой? Ние къде сме? Всички останали граждани са безсилни, глупави или са до един корумпирани и не могат да произведат субект, който да измете всичко това от политическото пространство? Избирайки отново двете или трите партии на статуквото, ние всъщност признаваме собственото си безсилиe, че не желаем, не можем. Ние всъщност самопризнаваме.. как беше го казал премиерът? Лошият човешки материал. Ако ние сме съгласни с Борисов, че в България всички са корумпирани и всички са некадърни, глупави и продажни, тогава това е вариантът. Не съм убеден обаче, че страната ни се населява от такива хора.
- Обикновено кандидатите за евродепутати се делят на еврооптимисти и евроскептици, това е така не само в България. Според Вас кой от двата типа е по-харесван от българите?
- Не съм сигурен, че българите знаят какво харесват в случая и дали различават двата вида толкова ясно, защото аргументите и на двете страни са слаби. Еврооптимистите не смеят да направят крачка напред и дадат модерния вариант на Европейския договор и съюз, модерната платформа за развитие. Модерната платформа за развитие означава сериозна външна политика, която представлява единна Европа на международната сцена. Това означава достойно и категорично представителство между полюсите на Китай, САЩ и Русия, Европа говореща в един глас. В този смисъл Могерини има официална функция, разбира се, но винаги ще чуете отделно Макрон, винаги ще чуете отделно Меркел, в това число и британският премиер Мей. Това не представлява силова констелация, която е готова за многополюсния, поне в икономическо отношение свят. От друга страна няма сериозен проект, който да дава обща сигурност, било по отношение на службите за сигурност, било по отношение на режимите за преминаване, било по отношение на армията. Европа представлява една госпожа, която се чуди кой да й хвърли боклука и кой да й монтира СОТ. Европа в този вид няма как да пребивава, така че тези, които поддържат общата европейска мечта, трябва да дадат много сериозен проект. Тези пък, които са евроскептици, също не предлагат нищо. Те предлагат нещо, което те си наричат ''Европа на нациите'', някакви нации ще пребивават заедно, в някакъв съюз, в който не е ясно какво ще правят заедно''.
- На същите тези основният им постулат е сваляне на санкциите срещу Русия?
- Да, което е абсурдно, защото в края на краищата става дума за страна агресор. Определено Русия ще бъде винаги съсед на Европа и на Европейския съюз, но никой не е склонен да толерира агресията, било тя под формата на хибридни атаки, било във вид на окупация на независими територии, които са част от други държави. Никой не е склонен да толерира побойници, така че сваляне на санкциите срещу Русия са една комична приказка за наивници като тези в България, които смятат, че ако свалим санкциите ще дойдат много руски туристи. Тези басни се разправят дори от министри, Путин спря, Путин пусна. Аз искам да видя как Путин пуска туристи или ги спира, защото не ми е известно как се провежда такъв тип пропусквателен режим. В Русия може би е възможно да се въведе от някои подобни на Сталин, но поне в момента не е ясно как това се случва. Малцина в България си дават сметка, че брутният вътрешен продукт дори на Италия, е по-голям от този на Русия, да не говорим за целия Европейски съюз. Опитът Русия да рекетира Европа през газовите си доставки, твърдейки, че ще отвори големия китайски пазар за своя природен газ, също се провалиха. Този рекет пропадна и се налага Русия да се върне на богатия европейски пазар, за да реализира част от своята продукция. Икономическите показатели на Русия не са никак обнадеждаващи, а точно обратното. Руската федерация произвежда мощна пропаганда и много оръжия, но не и икономика, не социални продукти за населението си и не добра дипломация. В този смисъл отношението към съсед, който се държи по този начин, няма какво друго да бъде отстрана на Европейския съюз. Ако говорим за българските евроскептици, които са се представят за патриоти, малко е нелепо да обясняват за старите роднински връзки и колко хубаво било някога. Не съм забелязал детето на нито един от тях да учи в Санкт Петербург, ако е толкова хубаво.
- В хипотезите за предпочитанията на българите, осигури ли си БСП едно своеобразно предимство с Елена Йончева, която от своя страна ще говори далеч по-разбираемо на масите, докато Мария Габриел от ГЕРБ е усвоила експертното и брюкселското говорене, което не е особено достъпно за българите?
- Да, брюкселското говорене е нещо като зараза. То се е случвало и на Кунева, случвало се е и на други евродепутати преди тях, това е неразбираем, сламен, пластмасов език, който нищо не говори на хората у нас, а между другото евродепутати от други страни също се заразяват от брюкселското говорене. Елена Йончева определено говори разбираемо. Елена Йончева направи обаче нещо друго, което малцина забелязаха, защото всички бяха вторачени в това как ще свърши колизията в БСП между Нинова и Станишев. Това, което не беше отбелязано от коментаторите беше, че Йончева в решителната неделя за БСП, час преди старта на пленума на БСП, тя даде едно изключително показателно, сериозно и силно интервю по една от големите национални телевизии в България и каза изключително добри думи за Сергей Станишев. Тоест номинацията, водачът на листата на Корнелия Нинова каза толкова добри думи за Сергей Станишев, колкото никой не беше казвал и по този начин на практика тя бламира лидера си преди да е започнал пленумът. С това на самия пленум, нямаше кой да защити вътрешнопартийната политика на Нинова, защото собственият й водач казва друго. С това си действие, макар и косвено и без политически опит, Йончева изигра ролята на обединител на двата лагера в БСП. Аз не пея някакви щастливи песни за стореното от Йончева, но нейният принос е факт. Езикът на Йончева е определено по-разбираем от този на Мария Габриел, а самата Габриел трудно ще докаже на българската публика какво е работила и какво ще работи. Има други хора в листата на ГЕРБ, които биха го направили по-лесно, но вижте пак казвам, това са едни вътрешни избори, произвеждани с прицел европейски терен и територия.
- ''Обединени патриоти'', които не се знае колко точно са обединени, се разделиха за предстоящите евроизбори, което като че ли предопределя не особено голям успех и за трите партии?
- Да, така е. Определено от трите партии, ВМРО преди да се появи балконът на Каракачанов стоеше най-добре. Шансовете на Джамбазки в този смисъл бяха най-високи, но не съм оптимист, че която и да е от трите формации, ще вкара евродепутат. Нищо чудно да стигнем до вариант 7-7-3, в който само три партии влизат в Европейския парламент. Не искам да бъда гадател, но това е възможен вариант и множеството апетити за влизане в Европейския парламент в Брюксел могат да се окажат измамни. Все пак от трите формации, ВМРО запазва най-високи шансове.
- С оглед на това, смятате ли, че евровотът не е чак толкова важен за АТАКА, ВМРО и НФСБ?
- Аз на мястото на АТАКА бих се притеснявал повече от нови промосковски националисти, които вече обикалят в страната и са с произход Варна. Имам предвид Костадин Костадинов и неговата формация ''Възраждане'', защото очевидно Москва продуцира смяна на конете и смененият нищо чудно да е Сидеров. Ако той разбира това, би трябвало да се притеснява от друго, а не от евроизборите. Би трябвало да се притеснява от избора на Москва.
- Делян Пеевски е втори в листата на ДПС, как си обяснявате това? Той не ходи на работа в Народното събрание, какво ще го правят в Европейския парламент?
- Нищо чудно, ако искат да спасят Пеевски от територията, на която очевидно не е харесван, нищо чудно да го оставят в Брюксел. Много вероятно е обаче опитни и между другото с добро око гледани в Брюксел евродепутати като Искра Михайлова и Илхан Кючюк да заемат местата в Брюксел, защото като изключим българските настроения, те там биват приемани като добри професионалисти в рамките на комисиите, в работата на Европейския парламент. Хора, които са с подготовка, наясно с механизмите за работа и съвестно си гледат нещата. Пеевски единият вариант е да му се предлага спасение от територията, другият вариант просто да бъде ангажиран финансово да изтегли кампанията и след това ще отстъпи мястото си. Като това и друг път е правено с него между другото.
- Дясното в България отново не е обединено, защо според Вас хората в този политически спектър трудно договарят сътрудничество помежду си?
- Откровеният ми отговор е, че не знам. Никога не съм си мислил, че хората, към които принадлежа и аз, могат да са подвластни толкова много на егоизма си и това за сметка на разума, но за нещастие тези хора натрапчиво доказват именно това. През главата ми от 2001г. до ден днешен, а това са към осемнадесет години, десницата все се обединява. Минаваха всякакви теории, манипулират ни отвън, сложили са ни хора, които не искат да се обедини десницата. Какви ли не варианти се разиграват, но в рамките на тези осемнадесет години обединението така и не се случва. Не се случват три важни неща, едното е, че десницата не е определила и поставила на дневен ред сериозна национална задача, която вълнува всички българи. Задача, която свързана с модернизацията на страната и с отстояване на демокрацията и развитието на България. Дори и с отстояване на някога постигнатото, част от нещата, които бяха постигнати някога са загубени. Тоест говорим за регрес, а не за развитие, не и за престой на една място. Изглежда всичко това е по-маловажно за десницата, отколкото да се сглобят две партии и да кажат ''само ние сме десни'', другите са полудесни, леко леви, леко зеленеят, ама може би са гейове? Ама дали пък сме заедно? Ау, ама ако сме толкова много, кой ще влезе в парламента като още нямаме толкова много проценти. Това е абсолютно сбъркана логика, егоистична и отвратителна, защото съсипва мечтите на стотици хиляди хора и не знам дали тези хора си дават сметка, колко много хора разочароват. И то ги разочароват трайно, говоря за огромен период от време. Разочароват ги до степен, в която хората да поглеждат към други идеологически перспективи.
- И от това печели ГЕРБ?
- Разбира се, че печели ГЕРБ. Печелят и други. Поведението на тези хора е отвратително и го казвам толкова остро, защото аз съм склонен да бичувам себеподобните ми, отколкото да бичувам тези, с които нямам общи идеологически виждания. Не може човек да не може да отсее зърното от плявата, демокрацията я няма. Когато я няма демокрацията на едно място, демократите се събират, дали са в центъра, ляво, дясно, земеделци, еколози, все едно. Първо в една страна се възстановява демокрацията, после всеки избира предпочитаното. Те дори разликата по степен на важност не могат да направят и се говорят някакви безсмислици, които не увличат никого. Събират се по две партии, сега не била Кунева, ами сега бил Христо Иванов, е добре. Преди това бяха СДС и ДСБ, някога се казваше ''Синя коалиция'', после ''Реформаторски блок'', сега ''Демократична България''. Хората не правят разлика, това са сглобки от два сегмента с пропусквателен митнически режим, в който допускаме някой друг, който ни е симпатичен или пък не ни е, но ако може да не е на 1-во място, а да е на 331-во. Провалите следват един след друг и не знам колко пъти са склонни тези хора да настъпват една и съща мотика, но да не могат да преодолеят себе си.
- Смятате ли, че изваждането на Светослав Малинов и замяната му с Радан Кънев в листата на ''Демократична България'', ще се окаже окаже успешен ход за коалицията?
- Можеше да се окаже, ако Радан Кънев бе продължил да се държи като водач на листата по начина, по който се държеше преди два месеца. Преди два месеца Радан Кънев твърдеше, че е разбрал всичките си грешки, разбрал е колко егоистично е действал, как не са успели да обединят много хора, които са извън формата и грешки с участието във властта. Не казвам, че ''mea culpa'' е печелившото поведение за явяване на избори, но Радан можеше да се окаже човекът, който попадайки на тази позиция, да покаже другия вид поведение в дясното. Нищо подобно не се случва в момента, той застана удобно в ''старите си обувки'' и за съжаление ще постигне стария резултат.
- Дали няма да изглеждаме доста позорно в Европейския парламент, ако още на първата седмица има свалени имунитети на български евродепутати? Това касае Елена Йончева, хипотетично Евгения Банева също има намерението да се кандидатира за евродепутат, бившата кметица на Младост Десислава Иванчева също събира подписи за участие в евроизборите?
- Да, ще е срамничко малко. Ще има дълго да обясняваме на колегите си какво сме имали предвид, защо има такива кандидати. Разбира се, шансът Иванчева или пък Банева да се окажат в Брюксел е изцяло хипотетичен и няма голяма вероятност това да се случи. Упражнението с Йончева е различно, защото то работи в прекрасно в полза на БСП. Когато големият вожд, дебеловрат батко напада малко русо момиче със сини очи, това е от голяма полза за БСП и не знам дали Борисов го прави целенасочено, защото няма никакъв друг смисъл от това обвинение. Още повече, че той вече беше осъден от Йончева за лъжа. Позицията, в която се е самопоставил Борисов, помага само на БСП и на Йончева в персонален план.
- И за финал Вашата прогноза за победител на евроизборите?
- На този етап не мисля, че някой ще спечели изборите. Който и да се окаже с един мандат повече или по-малко, никой в България няма да спечели от това. България може да спечели само, ако гражданите решат да върнат властта обратно в ръцете на суверена. Дали ще спечели БСП или ГЕРБ, хората не провиждат промяна в това. Вижте, някой интересува ли се от българското футболно първенство? Всички знаят чия собственост са отборите, какви са хората, които ги притежават, какви са капиталите им, как се уреждат срещи, как се назначат съдии. По стадионите има някакви миниатюрни групички от хора, болни фенклубове, които посещават стадиона. Сигурно има и хора, които ходят от любов, не ги виня, но обикновено се забавляват с това да се набият един друг, да хвърлят бомбички, да се напият преди мача. Стадионите са празни, мачът е свирен предварително и затова са празни. Така изглежда и политическият ни пейзаж, той е същият като българското футболно първенство.