Виждали ли сте празни, изоставени, пусти къщи? Никой не живее в тях.
Запустели дворове, ръждясали врати... Някога в тях са живели хора,
някога деца са тичали наоколо, някога глъч и врява са огласяли
дворовете и къщите. Но сега – вече не.
Сега тишината владее навсякъде, сега тишината е застанала на трона на
безвремието.
Празнота.
Празните думи са като празни къщи, в които никой никога не е живял.
Лишени от смисъл, от присъствие.
Защо изобщо е трябвало да бъдат строени тези къщи, от смисъл
лишени?
Думите са предназначени да носят смисъл, да вдъхват вяра, да вливат
любов.
Словото е създаващо, изграждащо, животворящо.
Словото е в началото, Словото е в безкрая.
Словото е Алфа и Омега, Словото е вечност.
Словото беше у Бога, Словото бе Бог.
Ще отговаряме пред Словото за всяка празна дума.
Защото имаме отговорност за всяка дума.
Една премълчана празна дума – една отговорност по-малко.
Това нека да помним.
Автор: Александър Урумов, urumov.bg