С нескрито учудване отчетохме за поредна година масирания интерес и отразяване на руския военен парад по повод 9 май. Еуфорията вече отмина и е време на всичко това да се погледне с един по-трезв поглед. А именно - нормално ли е да честваш края на война, демонстрирайки на света своите... оръжия?
Както в много други сфери, та и тук - хубава работа, ама руска. Руснаците направиха поредната си мегаломанска демонстрация. Припяваха им и верните български чуждопоклонници. Тези, които се бият в гърдите, че са спасили света от военното чудовище Хитлер, го празнуват с... демонстрация на същата такава военна техника. Тези, които празнуват края на "най-големия ужас, сполетял човечеството", парадират с оръжия, които могат да доведат до нов такъв ужас. А дали не е точно това целта на мероприятието? Русия да страхува своите конкуренти за световно господство, като им показва най-съвременните си разработки. Каквото и да е, е срамна и българската истерия по руския военен парад. Парад на една държава, доказан агресор. Както и в същата тази Втора световна война, когато походът на руснаците към сърцето на Европа е не по-малко гибелен от този на фашистите на изток.
В световен мащаб военните паради са запазена марка на президентски и полупрезидентски републики. И предимно на изостанали страни - от редица южноамерикански, например актуалната Венецуела, през бившите соц-държави, до Северна Корея и Китай. Разбира се, има и изключения. Например САЩ и Франция, но в Щатите в наши дни рядко може да видите кой знае каква военна техника по улиците, маршируват предимно войници.
В цялата тази картинка, няма как да се мине и без нас, българите. Нашият военен парад на 6 май предизвиква обаче повече смях, отколкото каквото и да е друго, със старата си и малобройна техника. Съвсем спокойно можем да минем и без него в 21 век. Любопитното е, че на първа линия в тези паради са тези, които най-много скачат срещу гей-парадите например. Излиза, че демонстрацията на нещо, което служи за убиване, е част от национален празник, докато демонстрацията на някаква форма на любов е табу. Нищо учудващо за една в болшинството си закостеняла и агресивна нация. Която срещу папата скача, но пред танковете благоговее.
Всичко това повдига един по-голям въпрос. За това нужно ли е изобщо да бъдат произвеждани оръжия в световен мащаб? Разбира се това е бизнес за милиарди, който няма как да бъде спрян, но нещо, което случи за убиване, не бива да бъде произвеждано, камо ли демонстрирано. Защото, ако някой не знаят, именно с огромни военни поръчки започва цялото си позорно външнополитическо дело Хитлер. После всички знаем докъде се стига. А вече сме в 21 век. И начини за празнуване има къде-къде по-подходящи.