Само до преди година никой не си е и мислил, че новият президент на Франция ще се казва Оланд. 57-годишният социалист бе смятан за бледа фигура, за политик "лека категория" - въпреки наднорменото му тегло по това време.
"Аз съм си такъв, какъвто съм - обикновен, прям и свободен": така говори за себе си Франсоа Оланд - човекът, който успя да се възползва от големия шанс. Той настъпи след секс-скандала около Доминик Строс-Кан, който до този момент бе считан за фаворит сред президентските кандидати на социалистите.
Вчера
Зад гърба си Оланд има единствено партийна кариера - и то не особено бляскава. Когато през 2008 година Мартин Обри го наследи на поста лидер на Социалистическата партия, който Оланд заемаше в продължение на 11 години, новата шефка на социалистите нарече състоянието на партията "окаяно". А миналия месец бившата партньорка на Оланд - Сеголен Роаял - запита французите дали си спомнят поне едно нещо, което Оланд е постигнал в досегашния си 30-годишен политически живот.
Стартът на политическата му кариера също не може да се нарече гладък. На първите преки президентски избори през 1981 година, спечелени от социалиста Франсоа Митеран, партията изпрати 26-годишния тогава Оланд да се бори за депутатско място в провинцията - и то не къде да е, а тъкмо в изборния окръг на Жак Ширак в Централна Франция. Там новакът нямаше никакви шансове за успех.
С течение на годините Оланд все пак съумя да си извоюва уважение сред местното население, а след прекрояването на изборните райони през 1988 година той успя, едновременно с Никола Саркози, да влезе в Националното събрание. От тогава насам пътищата на Саркози и Оланд, които са израснали в изискания парижки квартал Ньой и които си говорят на "ти", когато не са пред телевизионните камери, се кръстосват редовно.
Днес
Предизборната програма на Оланд, озаглавена "60 ангажимента за Франция", е твърде общо формулирана. Обещанията на "умерения" социалист не са прекалено щедри. Към тях спада например ангажиментът за предоговаряне на Европейския фискален пакт - пункт, който предизвика най-голям отзвук. От Германия Оланд поиска "повече солидарност". Подобни апели, според парижкия политолог проф. Рено Дехус, всъщност не са адресирани толкова към чужбина, колкото към избирателите в самата Франция. Близо една трета от французите гласуваха на първия тур за популистки партии, които в предизборните си кампании настояваха за отказ от еврото и за по-силен национален протекционизъм.
Антиевропеец ли е Франсоа Оланд? Политологът Дехус отвръща на този въпрос отрицателно: цялата му досегашна кариера на социалист, включително и като сътрудник в екипа на възторжения европеец Жак Делор, доказва обратното. През 2005 той гласува за новата Европейска конституция - независимо, че авторитетни сили в партията се опитаха тогава да популяризират нейното отхвърляне. Дехус отива и още по-далеч с твърдението, че "Германия ще си има работа с един държавен глава, който е много по-близо до класическите немски разбирания за общата европейска политика, отколкото Саркози".
Утре
Във вътрешнополитически план Оланд набра преднина с обещанието да създаде 60 000 нови работни места за учители. Той обеща също така да ревизира отчасти пенсионната реформа на предшественика си и да въведе 75-процентов данък за доходите на милионерите. Така Франция щяла да постигне едно невиждано икономическо оживление.
Наблюдатели предричат обаче, че поради отчаяното финансово положение и заради натиска, оказван от финансовите пазари, Оланд ще трябва на бърза ръка да ревизира поне част от предизборните си обещания. На първо време ще му се наложи да се захване с някои неприятни, но спешни въпроси - като например съкращаването на държавните разходи.