Ето това е пример как човек решава да направи нещо лошо в името на Бог. И то воден от алчност – класически белег на малодушните хора.
Това е Гиезий, слуга на старозаветния пророк Елисей – наследникът на Илия. Елисей изцелява сирийския военачалник Нееман от проказа – разказвал съм ви за тази случка.
Разбира се, Нееман е богат човек, а се оказва и вярващ човек – затова носи дарове със себе си, в очакване на изцелението! Каква вяра само!
Но Елисей отказва да приеме какъвто и да е дар – въпреки молбите и настояванията на сирийския благородник.
Така Нееман си тръгва – излекуван напълно, изпълнен с благодарност към Бог. Но какво прави слугата Гиезий? Той настига Нееман и в „името на Живия Бог“ си взема от даровете за себе си – сириецът с радост му дава дори повече от поисканото.
Когато Елисей разбира това, проказата на Нееман се залепва за Гиезий. И за потомството на Гиезий.
Защото алчността е духовна проказа.