Едно оглушително мълчание се стеле над татковината ни четвърти ден. Липсват професорски статии в либерални медии, няма иронични колажи в социалните мрежи. Даже не се забелязват вопли за възроден фашизъм и изобличения в антидемократична пропаганда. Не се ли досещате? Става дума за папата, който тия дни стори най-лошото с джендър идеологията – разкри ѝ мнимата девственост. Обяви се срещу нея, нарече я “опит да се унищожи природата”. Направи го в деня, в който дъгата преливаше в прайд. Е, не заслужаваше ли този човек поне един път да бъде сравнен с Динко, Джамбазки и някой бял българин от провинцията, който яде децата си? Поне един грант трябва да бъде отпуснат за борба срещу него, но няма мераклии да го вземат.
Причината за това снишаване не е, че наскоро умно-красивата общност, защитник на джендъра, примираше подир всяка стъпка на същия този папа у нас. Причината е, че процесите в главата ѝ винаги вървят по оста Запад – Русия. Ако
Западът се застъпва за нещо, то непременно е добро, ако от Русия – лошо,
и обратно. Точно затова тя приветства истанбулски, норвежки и други конвенции, без да е чела ред от тях, и винаги стига до извода, че противниците им са слуги на Путин. Точно затова и аплодираше желанието на папата за обща литургия със Синода – Франциск идва от Рим, следователно е добър, трябва да бъде подкрепен; дядо Николай е наш, “Масква” му дудне в ухото, значи е лош, анатема! Сега обаче е различно. Критиката на джендър идеологията идва от един от най-ярките представители на Запада – това е истинско (само)взривяване, бомба в краката, хвърлена от свой.
Все едно Христо Иванов да се обяви за враг на Лозан Панов.
Как може да се реагира на такова безобразие?! Никак, просто си траеш.
Папата обаче, в действителност, каза доста интересни неща. Те са важни и с оглед на българския дебат, който стигна до истерия миналата година. Преди да видим какво точно каза Франциск, нека си припомним каква бе основната теза на адвокатите на джендър идеологията у нас. Тезата им бе, че милионите българи, които не щат мъжете да стават жени и обратно, се объркали в превода. Поради балканската си провинциалност и ганьовска простотия не схванали що значи “джендър”.
Даже и Истанбулската конвенция била грешно преведена
от подривни преводачи. Понятието “джендър” не касаело биологичния пол, “социална роля” било широко понятие, конвенцията целяла да предпазва от насилие и биологията нямала значение – бля-бля от този род. Даже и Конституционния съд се оказа невеж в английския език, тъй като за ужас на джендъроманите не взе правилното решение.
Какво обаче каза папата сега? Ами ето какво: “Концепцията за социалния пол се смята за зависеща от субективното мислене на всеки човек, който може да си избере социален пол, некореспондиращ на неговия или нейния биологичен пол”; “Социалния пол често не се основават на друго, освен на объркана концепция за свобода в сферата на чувствата и желанията, или на моментни желания”. С други думи, и папата като “невежите” българи смята, че “социалният пол” не е нищо друго, а просто мъж да се представя за жена и обратно – защото така им е скимнало. Франциск, също като милиони нормални хора вижда, че джендърът пряко се бърка в биологията. Казва го едно към едно, за никакъв грешен превод или неразбиране не става дума.
Папата говори това, което и бай Пенчо от Калипетрово отдавна е схванал!
Е, това вече е истински потрес за всеки защитник на джендър идеологията у нас. Бай Пенчо не само се оказа прав, но и папата с целия си авторитет свлече базовата маска на лъжата. Махна смокиновото листо на джендъра – това си е истинско обезчестяване. Дето се вика – пазим се от Путин, Льо Пен и Орбан, а той свой човек ни изненада неприятно.
А папата не само бръкна там, където не трябва, ами и щом се произнася по темата, значи е важна. Пада още едно листо – че никой не щял да прокарва нов пол, че грижата била единствено за жертвите на престъпления и т.н. Уж страхът от джендъра бе някаква фобия на източни недорасляци, дето комунизма ментално ги е увредил, пък то цял папа се стресна!
Но всичко това е логично. Още от първия ден на споровете адвокатите на джендър идеологията си послужиха с лъжа – именно, че социалният пол не касае биологията. Ако бяха искрени, следваше да признаят – “да, този пол рефлектира върху биологията, ние сме “за””… и
да се мъчат да убедят бай Пенчо в правотата си.
Ето такава дискусия щеше да има смисъл. Даже бе наложителна, защото темата касае много повече светски, отколкото религиозни въпроси. Но те лъгаха, а на лъжата краката са къси. Сега бай Пенчо им се смее, пък папата…Ми няма да бъде обявен за Човек на годината, това е!
Автор: Искрен Вълчев, "Гласове"