Коментар на Анастас Добрев за сайта „Гласове“
Този процес започна отдавна – с овладяването на съдебната власт, със създаването на органа за политическа репресия, маскиран като комисия за борба корупцията, с превземането на медиите и манипулирането на изборния процес. Така бяха разрушени основните стълбове на всяка демократична система – честни избори, плурализъм, разделение на властите и свобода на словото.
Ако бъдещето на политическите партии бъде поверено в ръцете на бизнеса, какъвто е замисълът на негласните коалиционни партньори ГЕРБ и ДПС, подкрепяни от техните придатъци ОП и „Атака“, порочният кръг се затваря.
Оттук нататък не хората, а парите ще избират кой и как да управлява държавата. И досега между парите и партиите съществуваше скрита симбиоза. За сметка на париите. Обществени поръчки се раздаваха на обръчи от фирми, които от своя страна връщаха част от печалбата към властта. Черни каси пълнеха джобовете на партийните върхушки. Но осветяването на тези практики предизвикваше скандал. Сега дори скандалът става невъзможен. Корупцията се узаконява. Порокът е въздигнат в норма.
Официализира се схемата пари-политика-пари прим.
Неслучайно през годините се търсеха възможности как, чрез закона, да бъде прекъснато това опасно кръвосмешение. Така се стигна до забраната фирми да правят дарения на партиите. А лимитът за даренията от физически лица бе закован на 10 000 лв. За да няма зависимости. И за да бъде защитен, доколкото е възможно, общественият интерес. Да, вярно, и с тези правила се злоупотребяваше. Крупните предприемачи използваха служителите си, за да симулират лични дарения, но все пак имаше неудобства. Докато сега се слага кръст на тези малки демократични завоевания.
Кой крупен бизнесмен би финансирал опозиционна партия, при положение, че няма гаранции за възвръщаемост? И срещу какво? Отсега е ясно, че занапред автентична опозиция не може да съществува. Ако ли някой реши да инвестира в партия, различна от управляващата, то ще е само за да осигури продължаването на схемата за облагодетелстване. Средства ще се влагат единствено в патерици, когато титулярната гарнитура се износи.
Някой ще възрази – а нима опозицията няма свои приятелски фирми, които да я финансират? Диктатурата и това е предвидила. За несъгласните с „правата“ линия предприемачи има специален набор от инструменти за вразумяване – КПКОНПИ, прокуратура, НАП...Мнозина вече изпатиха. Някои още лежат по арестите, къде с доказателства, къде без. Всеки, който се противи на режима, ще търка наровете да изнемога. Кой ще е тоя смелчага, който ще се опъне на партията-държава, при положение, че целият крупен бизнес в България се храни от десницата ѝ?
Впрочем, този ход ще е пагубен и за самия бизнес. В това наддаване ще оцелеят само големите.
Този „американски модел на финансиране“, както го нарече Карадайъ, превръща политическите избраници в търговски пътници на бизнеса. Достатъчно е да видим какво се случва отвъд океана. Когато оръжейният бизнес търси печалба – издига на власт войнолюбци. Когато петролно-газовото лоби се бори за пазари - САЩ налагат санкции. И т.н. У нас бизнесът изпитва недостиг на работна ръка. Колко му е да си внесе мигранти?
При този модел на финансиране политиката изчезва и отстъпва място на пазара - в образованието, в здравеопазването, в екологията. Вече официално. За социална политика забравете!
Това предложение е далеч по-опасно от назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. С него Пеевски директно става премиер. Но протести няма.
Затова подкрепата за опозицията на последните европейски избори беше фундаментално важна. Не заради Нинова и БСП, а в името на оцеляването на демокрацията. При евентуална промяна на съотношението между двете водещи партии, трудно щеше да е възможна подобна разюзданост. Но народът не го разбра. Партиите в опозиция също. Сега всички ще сърбат това, което сами си надробиха.