Един от най-славните царе в човешката история го е казал това – воинът-поет Давид. Единственият обединител на земите и племената на всичките дванадесет племена на древен Израил.
Има три основни пункта в тези прекрасни Давидови стихове.
Първо – молба за закрила и вяра в Божията сила.
Второ – декларация-признание за върховенство и приемане на това върховенство.
Трето – отричане от всичко извън Божието присъствие.
Доброволният отказ на цар Давид от всяка възможност извън волята и авторитета на Бог – това е нещо толкова вълнуващо и толкова достойно за подражание!
Не си ли струва да си го представим ясно – най-могъщият цар на избрания народ, който прие самоограничението в Божията воля?
„Вън от Тебе няма добро за мен“! Нищо извън Бог няма да ни донесе добро.
Може да ни изглежда добре, но не е добро! И обратното – дори когато в Божията воля се чувстваме зле, дори и тогава това не е зло!