Нов стадион в Борисовата градина е дъвка в устата на всички бивши собственици на ЦСКА. Покрай влизането в клуба на Гриша Ганчев и обсъждането на ПУП на Борисовата градина темата отново се раздвижи. Позициите са предимно крайни, а варианти за решения има достатъчно.
От една страна са архитектите, изготвили плана на Борисовата градина. Не е ясно как на тях им е хрумнало, че стадион „Българска армия“ трябва да бъде покрит с леки конструкции, демек козирки. Всеки, който, следи поне малко тенденциите в спортната инфраструктура, знае, че на този стадион това би било като на свинче звънче. „Българска армия“ би следвало или да се премахне от това място, или да се построи изцяло наново. Стадион, построен върху насип, вече няма никой претендиращ за съвременност европейски клуб.
Възмутително бе изказването на собственика на ЦСКА Гриша Ганчев и адвоката, представител на клуба, Станислав Трендафилов, според които ЦСКА бил на това място от 1923 г. И няма как да се говори за преместването му. На това място от 1923 г. е клубът АС-23. Клуб, създаден от царски офицери и претопен след насъпването на комунистическия режим. Някои от създателите и шефовете му са убити, други осъдени. Чрез бутафорни сливания се появява „Чавдар“, за да се стигне и до Септември при ЦДВ през 1948 г., днешното ЦСКА. Ако толкова претендират от ЦСКА за наследници на АС-23, защо не уважават този клуб и по други начини? Например да ползват черно-белия му екип като резервен на червения или пък да внедрят лъвчето от емблемата в своята. Подобен опит на Валентин Михов през 90-те години на миналия век завършва с неуспех. „Армейските“ фенове държат много и на петолъчката си. Много добро впечатление би направило ако от сегашното ръководство на клуба се разграничат от соцсимволите и използват историята на АС-23 не само да придобият ултра апетитен терен в центъра на София.
От друга страна са феновете на ЦСКА. Крайно субективни и дори фанатични. Имам усещането, че голяма част от тях са готови още n на брой години да посещават това архаично и дори опасно съоръжение, само защото „единствено там му било мястото“ и това е „червеният“ храм. Много по-големи европейски отбори от ЦСКА промениха локацията на съоръженията си – пример е Атлетико (Мадрид) и „Уанда Метрополитано“, на който се игра финалът на Шампионската лига този сезон. Практиката е модерните футболни съоръжения, които са цели комплекси, включително и търговски, да са в близост до летища и входно-изходно артерии на градовете. Такива парцели в София има. Както министърът на спорта Красен Кралев заяви, Столична община е предложила три терена за нов национален стадион. Един от тях може да се използва от ЦСКА.
Всички сме наясно с нивото на болшинството футболни фенове. Парковете са място за почивка, връзка с природата, спокойствие. Няколко хиляди превъзбудени запалянковци не са най-добрата среда за подобно нещо. На стадионите се провеждат и други събития освен мачове. Концерти например. В тази връзка трябва да се припомни убийството на Яна Кръстева през 2011 г. след концерт именно в близост до стадион „Българска армия“. Неосветените алеи, неподдържаните храсталаци, със сигурност не са удачно място за струпване на много хора особено през тъмната част на денонощието. Неслучайно наскоро районният кмет на „Средец“ Мария Ачкова спомена, че хората, живеещи около Борисовата градина не одобряват наличието на стадиони там. И с право.
Впрочем абсолютно същото важи и за стадион „Васил Левски“. Там дори се добавят и задръстванията, които всяко събитие на този стадион образува. Независимо дали става дума за мач от елитната група, който събира 100 човека посещаемост. И „Българска армия“, и „Васил Левски“ могат да се рекултивират и да станат естествена част от парка. Стадионът на „червените“ пък може да послужи като така нужното разширение на „червената“ школа, с което държавата да компенсира клуба за терените на 4-и километър, където бе построена „Арена Армеец“.
Адмирации за Гриша Ганчев за намерението да построи стадион, който чакат поколения фенове. Той неведнъж е доказвал, че е от малкото футболни собственици в България, които са готови да инвестират в спортна инфраструктура. Разбира се, всичко е свързано и с бизнес, стадион плюс търговски комплекс в парка биха били златна кокошка. Това обаче не означава, че е най-доброто решение и за обществото. По-скоро не е. Затова ако подобно нещо се окаже невъзможно, това не би трябвало да се приема като край на темата, а като възможност ЦСКА да поеме по нов и наистина европейски път. Със стадион извън Борисовата градина. И феновете трябва да разберат, че в това няма нищо страшно.