Може би за първи път България в лицето на Министерството на Транспорта провежда сериозен и прозрачен конкурс на концесиониране на „Аерогара София“. Явиха се 5 големи международни консорциума и техните финансови оферти бяха отворени и прочетени публично. Тежестта на финансовите предложения е 55%, но дявола е заровен в техническите, всяко от които е между 400 и 600 страници.
Работната група на Министерстовто на транспорта има нелеката задача да анализира плюсовете и минусите на всяко едно от тях, да ги сравни и да прецени какъв би бил краткосрочният и какъв дългосрочният ефект. Всичко това, оценено от гледна точка на икономиката на страната, БВП, туризма и имиджа на България.
Привлечените консултанти от международна финансова корпорация, част от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие, с техните експерти ще проследят финансовите източници на кандидатите.
Всичко това вдъхва доверие, че има стремеж да бъде направен добър избор и че няма след 10 години да се преразглежда концесионния договор, както обикновено се случва в България.
За всяко летище по света най-важни са пътниците. Ако има пътници – има полети, а има и приходи. А за да има пътници трябва да има добре изградена инфраструктура на летището. Тук винаги се добавя и технологичното ниво и удобствата, които то предоставя.
„Аерогара София“ за съжаление не може да отговори в момента на тези изисквания. И непредубедените пътници – българи и чужденци отчитат, че летището е неуютно, скучно и зле поддържано.
Повече от половината пътници на „Аерогара София“ са клиенти на нискотарифни авиокомпании.
С изключение на „Qatar Airways” и “LOT” , всички други авиокомпании имат под 6% от пътниците на летище София. Делът на “Turkish Airlines” е малко над 4%.
Засега сделката изглежда добре структурирана и ще носи високи приходи за бюджета на България.
Но единственият начин „ Аерогара София“ да има шанс за развитие и в бъдеще да се пребори да стане „хъб“ за Югоизточна Европа е бързото обновяване на инфраструктурата на летището.
Инфраструктурата винаги е водеща – така казва и Бойко Борисов – след това идват пътниците, авиолиниите и дестинациите.
Модернизирането на Терминал 1 и 2 в най-кратки срокове е задължително, както и изграждането на Терминал 3, колкото се може по-бързо. Ние и без това се движим с поне 10 години закъснение.
Сценарият „Инфраструктура веднага“ носи много други положителни ефекти върху икономиката, като ръст на БВП – приходи в бюджета от преки косвени данъци и от данъци върху труда.
До всичко това ще доведе строителството на летището, комуникациите и в последствие услугите, които то ще предлага.
Концесията включва концесионно възнаграждение за България, което е % от приходите на летището и инвестиции, които концесионерът ще направи. Приходите на летището зависят на първо място от броя на пътниците, а що се отнася до инвестициите – за нас е важно дали те ще бъдат направени бързо или след 10 и повече години.
На пръв поглед приходите от концесионното възнаграждение са важни, но защо да не се въползваме веднага и от всичко друго, което можем да получим при бързо изграждане на нова инфраструктура?