Съдийската колегия на ВСС отново ще се занимава с атестацията на столичния съдия Петя Крънчева.
Миналата седмица само един глас не стигна тя да получи 98 от общо 100 възможни точки в атестацията си. Атестацията е оценка за работата на магистрата. Така днес трябва ВСС да реши дали да обяви столичния съдия Петя Крънчева за почти пълен отличник.
„Де факто“ припомня, че до сагата се стигна, след като самата Крънчева, недоволна от предварително поставената ѝ оценка от Комисията по атестирането и конкурсите (КАК), я оспори.
Първоначално КАК беше дала на Крънчева 91 точки,
като ѝ е поставила оценка „добра“ (не максималната) за работата ѝ като заместник - председател на СГС и ръководител на наказателното отделение. След възражението на Крънчева, КАК е вдигнала оценката на 93 точки, като докладчикът в атестационната комисия Бонка Янкова е била „против“. Миналата седмица Вероника Имова (участвала в атестацията) предложи крайната оценка на съдия Крънчева да стане 98 точки. А Драгомир Кояджиков – третият от състава, я подкрепил.
Интересни бяха аргументите на Вероника Имова – тя посочи „изключително тежките“ дела, разгледани и решени от Петя Крънчева. Назова и две от тях – за ЦКБ (известно още като делото за милионите на Чорни) и едно от делата „Топлофикация“. Имова каза, че казусът „ЦКБ“ коствал изключително много усилия на съдия Крънчева. А за процеса „Топлофикация“ ѝ било вменено във вина неназначаването на резервен адвокат, което било неоправдана критика.
В същото време част от обвиненията в процеса за милионите на Чорни в крайна сметка отпаднаха заради изтичане на абсолютната давност и то след солиден престой в СГС. В интерпретацията Драгомир Кояджиков обаче давността е настъпила, когато казусът е стигнал до ВКС, така че Крънчева нямала вина за това.
Не стана дума обаче, че към момента срещу Петя Крънчева има три висящи дисциплинарни производства,
обединени в едно общо. Всичките са образувани по предложения на бившия председател на СГС Калоян Топалов, който застана начело на съда след ерата „Янева“. По две от тях той предлага съдийката да бъде уволнена заради „откровена проява на недобросъвестност и липса на професионализъм“. Предложението за уволнение е направено през 2017 г., но решението за нейното уволнение все още се протака.
Причината е проста – да изтече давностния срок и кадровиците в съдебната система да не вземат решение.
Народът си го е казал – Гарван гарвану око не вади. Не трябва да се чудим, че българите дават отрицателна оценка на работата на съда.
В същото време проверка за работата на Петя Крънчева е констатирала общо 25 съдебни заседания, за които съдебните протоколи са били присъединени в срок повече от една година след датата, на която те са били проведени. В някои от случаите присъединяването е извършено дори след изминаване на срок от три години след провеждане на съдебното заседание.
Отделно справка за образуваните между януари 2016 и февруари 2017 г. дела е установила системно забавяне на Петя Крънчева между актовете ѝ за насрочване и изпращането на призовки. От общо 46 висящи дела в този период, Крънчева е нарушила сроковете за призоваване в 37 от тях.
„Предвид заложените в Кодекса за етично поведение на българските магистрати основни принципи може да се посочи, че съдия Петя Крънчева-Тропчева грубо нарушава голяма част от тях. Потъпквайки принципа на прозрачност, гаранцията за справедливост на взетите решения от магистрата се равнява на нула.“ Това пише през 2017 г. до ВСС тогавашният председател на СГС. Затова и Топалов я предлага за уволнение преди две години.
Това не пречи на Петя Крънчева и тя в началото на юни тази година отправи възражение до ВСС, с което поиска оценката ѝ от 91 от максимални 100 точки да бъде повишена.
Това е малко странно, защото по същото време тя се прочу отново като осъди журналиста от в. „Капитал“ Росен Босев за клевета по иск на Стоян Мавродиев. При точно обратни решения на други състави на СГС по същия казус, припомнят за ФАКТИ адвокати.
“Прави впечатление, че в решението на градския съд е напълно игнорирана Конституцията съгласно тълкуването ѝ още през 1996 г. от Конституционния съд и Европейската конвенция за правата на човека в светлината на богатата практика на Европейския съд по правата на човека. Не е отчетено, че тъжителят се явява публична фигура, че носи отговорност за дейността на ръководената тогава от него комисия като неин председател, че гражданите имат право да коментират действията на тази комисия във връзка с неговата личност, ролята на медиите на „обществен страж“ в демократичното общество, рамките на свободата на словото и задължението за висшите служители да търпят критика,” каза адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация.
Целият казус е показателен за това как представители на държавната власт могат да употребяват институции, за да накажат журналист, който е разкрил обстоятелства около личността им. Съдията-докладчик по делото Петя Крънчева е била обект на серия критични публикации с автор Росен Босев. Съдия Крънчева отказва да си направи отвод, въпреки че такъв е поискан от журналиста. Този факт дава основания за сериозно съмнение в обективността на съда. Как може да се гарантира, че съдия, лично засегнат от работата на журналист, няма да бъде пристрастен, когато му се наложи да гледа дело срещу същия журналист?
Това се казва в официалната позиция на Асоциацията на европейските журналисти – България.
Всички тези скандали обаче не отрезвяват ВСС. Той продължава да се държи благосклонно към Петя Крънчева, която може да дочака лятната ваканция на съда като пълен отличник.
Разследваха Петя Крънчева за спорни разрешения за подслушване.
В края на месец февруари петчленен съдебен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди окончателно отказа на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да образува по искане на Лозан Панов дисциплинарно производство срещу бившата заместник-председателка на Софийския градски съд (СГС) Петя Крънчева.
На 6 юни 2017 г. на базата на доклад на тогавашните заместник - председатели на Градския съд Даниела Борисова и Мина Мумджиева председателят на Върховния касационен съд (ВКС) поиска образуването на дисциплинарно производство срещу Крънчева за допуснати нарушения при издаването на разрешения за използването на специални разузнавателни средства.
Кадровият орган обаче отказа с мотив, че председателят на ВКС се позовава на резултати от проверка, която не е извършена от компетентен съгласно ЗСРС и Закона за съдебната власт орган и следователно те не могат да послужат за изготвяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Лозан Панов обжалва решението на колегията. Година и половина по-късно становището на ресорната колегия на ВСС се споделя от съдебния състав на ВАС – Наталия Марчева (председател и докладчик) и членове: Румяна Папазова, Николай Гунчев, Сибила Симеонова, Юлия Тодорова, след като преди това е било прието и от първоинстанционния съдебен състав.